Може да летим в космоса като до село, може генотипи и бозони да откриваме като стотинки в хастара под скъсан джоб, може интернета да владеем като окарина, обаче без чиновници все още не можем.

- Добър ден! Дошли сме с моята да впишете малкия в регистъра! - каза мъжът.

Жената нищо не каза, само си намести някакви неща, а бебето в ръцете й пък съвсем нищо не каза, цокаше насън. Тази мълчаливост даде възможност на съответния чиновник да се изкаже спокойно и подробно:

- Чудесно, поздравявам ви за придобивката, в смисъл на свидна рожба! - той положи пръсти на клавиатурата на компютъра. - Име на бащата?

- Аз ли? - трепна мъжът. - Пиши: Електрон Петров Иванов!

Чиновникът записа, погледна жената:

- Име на майката?

- Гугутка Стоянова Иванова, мерси! - докладва тя.

Чиновникът потрака, потрака на клавиатурата, пък пак попита:

- Какво име сте избрали на юнака?

Мъжът се изпъчи:

- Роналдо! Така ще го кръстим!

Жената също се изпъчи, което някак по й прилягаше:

- А не, не съм съгласна, ще го кръстим Освалдо-Риос, с тиренце.

- Стига простотии, бе! - подскочи Електрон. - Че и с тиренце! Роналдо! Да стане футболист, милионер!

Гугутка бе желязна:

- Освалдо-Риос и не ми се пери, че преди кърмене съм нервна!

- Кат ти треснем една, ще видиш! - мъжът впери очи в чиновника. - Пиши Роналдо, шефе!

Онзи разпери ръце:

- Съжалявам, но не мога.

- Брей! Ти си го подкупила, ма!

Мъжът май щеше да я тресне, но тя контрира:

- Освалдо-Риос ще се казва и точка!

Чиновникът се опита да овладее ситуацията:

- Моля! Има си ред! Когато родителите не могат да се споразумеят за името на детето, длъжностното лице определя същото!

И двамата го изгледаха презрително.

- Я па тоя! - коментира бащата.

- Пиши Освалдо-Риос, че съм нервна! - даде точни указания майката.

- Законът си е закон, край! Обаче за да не ми се сърдите на мен, измислена е система - чиновникът извади картонена кутия - Тук има листчета с мъжки имена. Изваждам едно листче... - той погледна листчето - Холендер!

- Я па тоя?! - повтори се бащата.

Чиновникът сви рамене:

- Име като име, щом е в кутията, значи е добро!

- Ама... - заговориха в хор двамата.

Чиновникът ги прекъсна:

- Я ми кажете на Електрон и Гугутка какво име на детето им да се падне? Нали! Съдбата си знае работата!

- Холендер... - повтори мъжът. - К'во пък, не е лошо, като Маурисио звучи.

Майката си намести замислено някакви неща и попита:

- А не може ли да бъде с тиренце - Холен-дер?

- Не може, както е на листчето, така ще е!

Двамата свиха рамене, закимаха. Чиновническите пръсти пак затанцуваха по клавишите:

- Значи, вписвам в регистъра Холендер Електронов Иванов... Честито, драги родители!

- Благодарим! - отговори от името на двамата мъжът - Айде, ма!

- Довиждане...

Чиновникът изчака посетителите да излязат от канцеларията и въздъхна:

- Ей, опаки хора! - той погледна часовника. - Добре, че работното ми време свърши. Какво каза майсторът да купя за банята?...

Чиновникът затършува по джобовете си и извади листче, прочете го наум, сетне замислено повтори полугласно:

- Александър...

Той махна с ръка:

- Нищо де, важното е, че родителите останаха доволни!

Което, като се замислим, си е точно така.