"Световен театър в София": от 1 до 10 юни

Участват: Сурджит Нонгмейкапам и Рианто



С танц, разказващ история на санскрит, боливудски танц с хавлиена кърпа, танц на съблазняването очароваха родната публика участниците в творческия проект на сингапурския артист Чой Ка Фаи "Софтмашина". Той бе представен в "ДНК - Пространство за съвременен танц и пърформанс" - НДК в рамките на единадесетото издание на "Световен театър в София", което стартира на 1 юни и продължава до 10 юни.

Арт продукцията е замислена като реакция срещу възпроизвеждането на екзотични и мистични стереотипни образи за съвременния танц в Азия.

Като главно действащо лице в първата част на шоуто гледаме Сурджит Нонгмейкапам от Манипур, Индия, изучавал също бойни изкуства. Присъстваме на документално представление, в което двамата с Чой Ка Фаи най-непринудено обсъждат пред зрителите как се създава танцов спектакъл, който да импонира на предпочитанията на европееца. Като че всичко се случва на момента, работи се на терен. За "загрявка" и без музикален съпровод Сурджит започва с такива елементи и композиции, посредством които с много чувство за хумор опонира на маркетинговите стратегии и културни стереотипи, дърпащи конците в тази сфера. Не без намигване вмята и за корифеите на това изкуство в България, задаващи господстващия вкус. Изпълнява танц, при който мъчителят и жертвата населяват едно и също тяло, после и друг, размахвайки въображаеми оръжия. Кулминацията е неговият съвременен танц, надскачащ традиционните консервативни местни култури, изигран на фона на елегантно съчетана с модерни ритми музика от Манипур.

В руслото на неконвенционалното изкуство се изявява и вторият участник в "Софтмашина" - Рианто от Индонезия. Акцент в репертоара му е традиционният явански еротичен танц ленгер, впечатляващ с разнородни техники на съблазняване. Наблюдавайки грациозните движения на пищно облечената и покрита с накити танцьорка, на зрителя и през ум не му иде, че зад маската се крие лице на мъж. Още по-малко пък, когато един левент от публиката бива издърпан на сцената, за да бъде партньор в последвалия виртуозен танц на прелъстяването. "За мен в съвременния танц няма мъжки и женски род", казва Рианто, след като пред очите ни възвръща истинския си облик. В работата си той изследва отношенията между традиция и съвременен танц, между културата в града и селските общности, между представите за мъжко и женско.

Освен показаното в НДК грандиозният проект на Чой Ка Фаи включва още мултимедиен архив от 88 интервюта с хореографи, танцьори и куратори, както и серия от общо четири документални танцови представления.