Почти половината финансови отчети, подадени от фирмите в Агенцията по вписванията през миналата година, все още не са обработени и публикувани в Търговския регистър. Проверка на в. "Сега" в раздел "Справки" на регистъра показва, че над 191 000 отчета за 2015 г., които са подадени до крайния срок 30 юни 2016 г., са със статус "необработени".

Служителите на агенцията и съдиите по вписванията не смогват да се справят със задачата, като основна причина за това е липсата на достатъчно персонал. Проблемът се задълбочава с всяка изминала година, като се очаква до 30 юни т.г. да бъдат подадени нови 400 000 фирмени отчета - за 2016 г. Опцията за електронно подаване на документите на практика не е направила процеса по-бърз и ефективен, защото всеки документ се разглежда лично от съдия по вписванията.

Интересното е, че на фона на неспособността на агенцията да си свърши работата от началото на миналата година в Закона за счетоводството бяха въведени солени глоби за дисциплиниране на фирмите, които не подават за публикуване финансовите си отчети. Сред немалко големи компании се бе наложила практиката да плащат санкцията от 3000 лв., но да не огласяват данни за приходите, пазарните си дялове и др. За да се справи с този проблем, държавата към глобата от 3000 лева добави и имуществена санкция - между 0.1 и 0.5% от оборота на предприятието нарушител.

Всяка година Агенцията по вписванията трябва да подава на НАП списък на фирмите, които са "забравили" да подадат отчетите си. По неофициална информация в черния списък има почти 70 000 търговци, от които поне 30 000 са действащи. Миналата година НАП дори разпрати писма до нарушителите, като ги предупреди за повишението на глобите.

Друг парадокс е, че бизнесът трябва да подава едни и същи данни за работата си в две ведомства. От години работодателските организации настояват Търговският регистър да ползва данните от балансите и отчетите за приходите и разходите, които фирмите подават към НСИ, вместо да се налага да се редят на две опашки. При това НСИ не взема такса за приемането на тези документи, а Агенцията по вписванията събира по 40 лв. (когато подаването е електронно - 20 лв.). Основното възражение на държавата срещу служебния обмен на информация бе, че данните пред НСИ и Търговския регистър се представят в различен формат. По-вероятно обаче истинската причина е в нежеланието на финансовото министерство да се лиши от близо 10 млн. лв. годишен приход от въпросните такси.

Както стана ясно преди дни, все пак държавата има намерение да улесни бизнеса, като обедини подаването на годишните финансови отчети на едно място - в НСИ. Улеснението обаче ще стане факт чак от 2019 г., тъй като проектът за т.нар. единна входна точка ще завърши през есента на 2018 г. Проектът ще се реализира с почти 594 100 хил. лв. по програма "Добро управление".

Какво ще се случи дотогава с отлежаващите от година необработени отчети, както и с новите 400 000 за финансовата 2016 г., които сега до 30 юни ще бъдат подадени, не е ясно. С това темпо информацията за финансовото състояние на фирмите от 2015 г. може да очакваме да се появи в Търговския регистър някъде през пролетта на 2018 г. И въпреки че данъкоплатците са изпълнили своите задължения, държавата не е в състояние да осигури прозрачност.



РИСКОВЕ

Скандалното забавяне поражда и предпоставки за измами. Възможно е в редица случаи фирмите да са подавали само заявления, зад които всъщност няма отчети или данните са неверни, допускат експерти счетоводители. Докато се установи, че има нередност и отчетът бъде върнат за корекция, ще минат повече от 2 години. Тази ситуация напълно опорочава идеята за съществуването на Търговския регистър и неговата функция - да предоставя свободен достъп до надеждна информация, полезна за всеки инвеститор и предприемач, да улеснява започването на бизнес и да ограничава корупционните практики.