В икономиката, както и в живота, понякога за да се случи нещо, отнема повече време, отколкото очакваме, а когато му дойде моментът, събитията се развиват по-бързо от очакваното. Същата съдба може да сполети и катастрофалната международна икономическа политика на президента на САЩ Доналд Тръмп. Вероятно миналата седмица ще остане в историята като момента, в който САЩ и светът са се отклонили от пътя на мира, просперитета и стабилността, белязали последните 75 г.

Въпреки всичко, случилото се през последните три четвърти век, този период се свързва с най-значимото подобряване на живота на хората. Броят на жертвите във войни стабилно намаляваше, нарастващата интеграция доведе до глобален растеж и подобряване на жизнения стандарт и повишаване на продължителността на живота. Напредъкът може и да е бавен и неравномерно разпределен, но американците никога преди не са живели толкова добре. Всичко това бе постигнато благодарение на забележителни постижения в човешката мисъл, особено в науката и технологиите и относително стабилния глобален ред, наложен от САЩ.

Ще продължат ли тези тенденции? Оптимистите смятат, че въпреки реваншистката и често антирационална риторика в кампанията си, на международната сцена Тръмп се е оградил от рационални съветници и идеите му за търговски войни и издигане на стени или биват смекчавани, или препъвани от Конгреса.

До миналата седмица аргументите им звучаха смислено. Но



вече не е така



За пръв път имаме пострационален президент. Тръмп отхвърли мнението на съвременната наука за глобалните климатични промени, прегърна икономически прогнози и търговски теории, които са извън сферата на уважаваните мнения, и заложи на идеята на алтернативните факти вместо на основаната на доказателства истина.

Дори консервативни държавници като Роналд Рейгън, Джордж У. Буш и Хенри Кисинджър приемаха за нормална среда общността на нациите. Сега за най-рационални и глобално мислещи съветници се смятат съветникът по национална сигурност Хърбърт Макмастър и директорът на Националния икономически съвет Гари Кон, които обявиха от страниците на "Уолстрийт джърнъл", че "светът не е глобална общност". Според тях



целта



на международните преговори не е създаването на стабилна, мирна система или да се търси сътрудничество, или насърчаване на глобални ценности, а както те пишат, сключване на по-добри сделки на "арена, на която нациите, неправителствените организации и бизнесът се конкурират за предимство".

В служба на тази теория през последните две седмици президентът на САЩ отхвърли възможността за морално лидерство на САЩ занапред, след като не препотвърди традиционните ангажименти на страната към НАТО и се отказа от участието й в Парижкото споразумение за климата. Последното е може би грешката с най-много последствия след иракската война и ефектът от нея може да трае много по-дълго.

А последици ще има, както имаше и от преследването на краткосрочни предимства, вместо на системна стабилност след Версайския договор, сложил край на войната между Германия и Антантата през Първата световна война. Не е нужно да си песимист, за да споделиш тревогите на политолога Греъм Алисън, че изгряващата мощ на Китай може



да запълни вакуума,



оставен от САЩ. Как след събитията от последната седмица съюзниците на САЩ да не споделят заключението на германския канцлер Ангела Меркел, че САЩ днес са далеч по-малко предсказуеми и на тях не може да се разчита?

Важно е, че лидерите в американското общество дават ясни сигнали, че не одобряват курса на администрацията. Историята ще съди бизнес лидерите, които запазят позициите си в бордовете от съветници на администрацията на Тръмп, защото се надяват да сключват изгодни сделки. Илън Мъск и Робърт Айгър постъпиха правилно и принципно, като подадоха оставки оттам. И други трябва да вземат пример.

Какво да се прави? Президентът на САЩ не е Америка. Светът ще следи внимателно дали думите и действията на Тръмп са необратим завой в подхода на страната на света, или са само временно отклонение. Колкото повече водещи фигури в американското общество заявят, че продължават да са отдадени на разума и общите цели с останалите страни, толкова по-малко вреди ще бъдат нанесени. Конгресът ще играе решаваща роля при предотвратяване на опасни и дестабилизиращи действия.

---------

* Лорънс Самърс е преподавател и бивш президент на Университета Харвард. Той бе министър на финансите на САЩ от 1999 до 2001 г. при президента Бил Клинтън и икономически съветник на президента Барак Обама от 2009 до 2010 г.