Харесва ли ви? Политическа система, в която няма победител. Почти всеки е губещ от определена гледна точка. Никой не може да се сети кой ще бъде министър-председател на сутринта. Всички мърморят неясно за други избори през октомври. Чудим се дали "Шин Фейн" няма да се откаже от политиката на бойкот. Прогресивно настроените хора могат да почувстват триумфална и необуздана радост. Да, харесва ви. Дори и да мразите всичко това, всъщност ви харесва.

На какво се дължи този мощен удар по крайно неуместната самоувереност на Тереза Мей? Смятам, че всички изброени фактори са еднакво важни.

1. Манифестът на Джеръми Корбин

Стратегически важното в манифеста е премахването на таксите за обучение, което беше едновременно брилянтен, прост и убедителен ход за егоцентрично привличане на много голяма и еднородна група избиратели и продължение на автентичното убеждение на Корбин, че висшето образование е обществено благо.

2. Кампанията на Джеръми Корбин

През ноември прочетох - като част от объркано обяснение за победата на Доналд Тръмп, че вманиачените фенове са по-важни от обикновените привърженици. Корбин има такива фенове, а никой друг британски политик няма. За да бъда честна с вас, прочетох това и все още не мога да повярвам, когато кореспондентът ни от Уелс Стивън Морис съобщи: "Тълпата около Корбин в Колуин бей бе толкова голяма, че никой не можеше да повярва, че тук живеят толкова много хора", си помислих: вманиачени фенове.

3. Вотът на младите хора

Не става въпрос само за студентските такси, става въпрос за Брекзит, за пенсиите; за кризата с жилищата; за премълчаването на толкова много проблеми, при които се смята, че статуквото обслужва миналото; за радикалите, младите.

4. Регистрацията за участие в изборите на млади гласоподаватели

От Националния съюз на студентите до граждански технологични предприемачи; разработване на мобилни приложения и сайтове; от звездите, които много внимават при подкрепата за политическа партия, но нямаха проблем да призовават за участие във вота. Един милион британци, на възраст между 18 и 34 години, са се регистрирали да гласуват, след като беше обявено провеждането на изборите. Това е земетресение.

5. Активността помага

Всички прогресивни партии залагат надежди на хората, които традиционно не отиват да гласуват. Има райони, в които активността беше почти колкото на референдума, а не както на предишните парламентарни избори през 2015 г.

6. Зелената партия

Те катастрофираха с резултата си. В североизточната част на страната получиха неколкостотин гласа. Това се дължи на факта, че взеха моралното решение да не участват в някои райони, да правят общи кампании в други, да сформират пактове за ненападение в трети, за да не допуснат съкрушителна победа на консерваторите на всяка цена. Цената за тях като партия се оказа прекалено висока. Това се отрази на гласовете за тях в университетските градчета, където делът на гласувалите за зелените досега беше традиционно по-висок заради силната концентрация на образовани хора, които мислят. В Нюкасъл-ъпон- айн Ийст резултатите им паднаха със 7%. Най-малкото, което лейбъристите могат да направят, е да признаят, че това се дължи на решителните действия от тяхна страна, а не просто на случайна липса на интерес към екологичните теми.

7. Коалиционният хаос (или прогресивният алианс, ако предпочитаме така да го наричаме)

Ако Зелените са единствената партия, която официално заявява интерес, то голям брой местни активисти - от либералдемократите, лейбъристите, Партията за равенство на жените, Партията за национални действия за здравеопазване, работеха заедно, за да увеличат шансовете им.

8. Интернет накрая направи нещо полезно

Консерваторите публикуваха своите банери във "Фейсбук" както обикновено, но този път прогресивното крило се върна в играта - събираха пари за кандидатите по интернет, изграждаха мрежи между британски привърженици на прогресивните сили и такива на Бърни Сандърс в САЩ; създадоха онлайн организация за провеждането на тактическа кампания.

Социолози и коментатори ще се занимават в следващите дни с техническите детайли и тактиката - как Шотландската национална партия изгуби гласове и в чия полза е това? Защо либералите не се представиха добре? Кога консерваторите ще се обърнат срещу Мей? Кой откъде ще търси подкрепа? Не трябва обаче да забравяме, че това бе силата на рояците - огромни маси от хора гласуваха по начин, който дори и букмейкърите не бяха предвидили.

И накрая - това беше най-слабата кампания на консерваторите. Дори и ако си спомняте Майкъл Хауърд*.

-----

* Майкъл Хауърд - лидер на Консервативната партия от 2003 до 2005 г.