Приятелят ми се качи на най-високото дърво и отказа да слезе. Алеите на парка веднага бяха обсадени от хора, които викаха в негова подкрепа. Срещу тях застанаха онези, които с голи гърди защитаваха правата на дърветата.

- От днес - викаше приятелят ми - аз ще живея на това дърво, а вие както искате.

Вдигнах рамене - да прави каквото ще. Ако е решил, че е птица, да си свива гнездо и да си клечи там.

- Не, не съм птица - клати глава той; - връщам се към корените, към първообраза. Маймуна. Ще живея на дървото като истинска маймуна. Нали дарвинистите казват, че сме произлезли от маймуните?

- Става - казвам.

И му подавам торбата - носех цигари, вода и една дузина тапи за ушите.

- Много врява вдигат долу - вика приятелят ми, - нямат никакво уважение към праотците си. Искам да е тихо и мирно. Но те не млъкват. А най ми късат нервите с басните за гигантските успехи на държавата. Уморих се, ти казвам, едно чувам, друго виждам. Държавата непрекъснато ми показва кукиш! Шефът не ми дават заплатата, която съм изработил, щото трябвало да си спасява бизнеса с подкупи, после ми отряза отпуската, а държавата не че нехае, дори е твърде загрижена, но не за моите трудови права, а за нейните си вземания, къде регламентирани, къде никак. После фалират банката и ми казват, че това е от грижа за мен и така ме спасяват от беди. Спират ми водата и отоплението по всяко време, жонглират с цените на бензина и тока и се кълнат, че всичко това не е грижа за тия, дето си играят на монополи, а за моето добруване. Затварят болниците под носа ми, лекарствата са скъпи, храната и пиячката са си менте по презумпция.

Викам му:

- Държавата с всички нас постъпва така - като мащеха, като отчаян крадец, като чужд човек, като бизнес партньор с бухалка. Държавата не обича никого. Тя прави разлика между теб и мен, доколкото сме потенциални клиенти. Много лично приемаш нещата!

- Не - не отстъпи приятелят ми - ти просто не ги слушаш какви ги говорят. Че се грижат денонощно за нашето щастие и благополучие. Че ние живеем най-стабилно. Че други свободни и независими като нас няма по цялото земно кълбо в този критичен за всички други момент. А това е един голям балон. Приказки за наивници и неуки хора. Сън не спят - продължаваше приятелят ми, - докато крадат фондове и пари от разни програми. Управляват, докато мачкат всичко живо около себе си с позволени и непозволени методи. Имаш ли бизнес или дори мнение, по-различно от това на властта, гледаш живота през крив макарон. Я си безработен, я си фалирал и няма застраховка, няма защита, няма съд и отбрана. А от телевизора се лее розова боя, сипват ми измислици и разкази за подвизите на управниците, като че ли това е най-важната световна новина и смисълът на живота.

- И ти - питам го - се качи на дървото, за да си далече от ежедневието и обидите на властта?

- Не - вика - това е елементарно. Много е лесно да кажем, че ни обърнаха на маймуни. Не е вярно, нито е истина. Аз сам се съгласих да бъда маймуна в техните очи. Сам съм си виновен за всичко. И за това взех едно честно решение. Признавам, че съм маймуна, щом още им живея по техните правила. Няма да мръдна от това дърво!

- А ако всички решат, че са маймуни и се качат на дървото? - питам го. - Какво ще стане тогава?

- Ще се види истината. Ще стане ясно, че сме маймуни. И най-после ще се сложи край на това двуличие във властта.

- Мисля - казвам му, - че си на много грешен път. Нито народът ще схване посланието ти, нито това е решението на проблема!

-Не - упорства той - ние сме маймуни и трябва да го заявим. Народът...

Спрях го.

- Запомни - казвам му, - този народ е избран да търпи. Не всеки е дорасъл за такава сериозна задача.

После слагам тапи в ушите си и удобно се настанявам на клона до него.