За да се разбере проблемът, си представете държава със 100 души, 20% от които са деца, 10% не са в състояние да работят поради липса на умения или увреждания, а 20% са в пенсионна възраст. Това означава, че 50% от населението са продуктивни работници, които
плащат не само за себе си, но и за останалите 50%
Ако 20% от продуктивните работещи напуснат страната заради по-добри, според тях, възможности другаде, делът на зависимото население нараства от 50 на 56%. Увеличаването на зависимите кара политиците да повишават данъците на продуктивните, за да подкрепят останалите, което демотивира продуктивните да продължават да работят, поне в родната си страна.
Латвия е загубила почти 1/3 от населението си, откакто стана отново независима държава през 1992 г. Това е равно на загуба от 100 млн. души в САЩ. Други бивши комунистически държави също са се лишили от големи части от населението си. Загубата на население не е само резултат от емиграция, а и от много ниска раждаемост.
Данъците за социално осигуряване - за пенсии за прослужено време и старост, медицинско осигуряване и осигуряване при безработица, в много по-голяма степен са причина за опразването на работни места, отколкото подоходните данъци. Данъците за социално осигуряване на труда надхвърлят 30% в много държави и може да надвишат 50% в Румъния. България има плосък данък върху доходите от само 10%, докато Литва има максимални ставки от относително разумните 15%. Но когато подоходният данък се прибави към данъците за социално осигуряване, в повечето държави с емигриращо население общите данъчни ставки за труд са доста над 50%.
Както може да се очаква, прекалено високите данъци върху труда не само карат работещата част от населението да се прехвърля на места, където честното възнаграждение за труд е по-високо, но
подхранват и сенчестата икономика
Изследвания оценяват размера на сенчестата икономика в САЩ на около 11%. Наскоро бях в Украйна и забелязах, че в Киев масово се строят жилищни и офис сгради, а това е столицата на държава с ниски доходи, въвлечена във война с ниска интензивност с Русия. Откъде получават капитала за тези домове и офиси? Украински икономисти ми казаха, че размерът на сенчестата икономика е над 50% от брутния вътрешен продукт, което означава, че реалната икономика може да е два пъти по-голяма от официалната.
Миналия петък бях в историческия град Лвов в Западна Украйна. Големият и почти възстановен Стар град беше пълен с хора, които се наслаждаваха на многобройните кафенета на открито, на много изискани ресторанти и магазини. Хората бяха добре облечени, а улиците изпълнени със скъпи автомобили - очевидно в градовете живеят по-добре, отколкото би регистрирала официалната статистика.
В цяла Източна Европа има оживени и благоденстващи градове като Вилнюс, докато селските райони се опразват, защото хората се местят към големите градове или към други държави, между които Обединеното кралство, Германия и САЩ, където има по-високо платена работа. Рита Вайниене, икономистка и бивш председател на литовския Институт за пазарна икономика, ми каза, че сенчестата икономика в Литва е около 29%. Тя отбеляза, че село край полската граница е напуснато от почти всичките си жители в трудоспособна възраст, които се преместили на няколко километра по-нататък - в Полша, заради по-добро заплащане.
Швейцария е пример за правилен подход с по-ниско данъчно бреме в много региони и благоприятна бизнес среда. В резултат швейцарците имат недостиг на работна ръка и трябва да внасят работници, които увеличава населението от добре платени производители за сметка на зависимите граждани. Останалата част от Европа трябва да се учи от швейцарците.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
* Ричард Ран е председател на Improbable Success Productions и член на борда на Американския съвет за капиталообразуване - мозъчен тръст и лобистка група, създадена през 1975. Председател на Надзорния съвет на българския ИПИ.
ДИНАМИКА НА НАСЕЛЕНИЕТО (по страни, в милиони)
Страна | 1990 г. | 2017 г.* | % на промяна |
България | 8.8 | 7.0 | - 20.5 |
Естония | 1.6 | 1.3 | - 18.8 |
Латвия | 2.7 | 1.9 | - 29.6 |
Литва | 3.7 | 2.8 | - 24.3 |
Румъния | 23.5 | 19.2 | - 18.3 |
Украйна | 51.4 | 44.4 | - 13.6 |
Швейцария | 6.7 | 8.5 | + 26.9 |
* прогноза
Източник ООН