Трудно е да успееш, ако всички си тръгват. Някои от бившите комунистически държави страдат от смъртоносна спирала, свързана с населението, като спадът му се измерва с двуцифрени числа през последните 25 г. Проблемът не е само в това, че гражданите напускат тези държави, а защото най-често си тръгват тези, които са най-продуктивни - т.е. узрелите млади хора. Остават тези, които са най-малко мобилни - неквалифицираните, онези с физически или психически увреждания и възрастните, т.е. зависимата класа.

За да се разбере проблемът, си представете държава със 100 души, 20% от които са деца, 10% не са в състояние да работят поради липса на умения или увреждания, а 20% са в пенсионна възраст. Това означава, че 50% от населението са продуктивни работници, които



плащат не само за себе си, но и за останалите 50%



Ако 20% от продуктивните работещи напуснат страната заради по-добри, според тях, възможности другаде, делът на зависимото население нараства от 50 на 56%. Увеличаването на зависимите кара политиците да повишават данъците на продуктивните, за да подкрепят останалите, което демотивира продуктивните да продължават да работят, поне в родната си страна.

Латвия е загубила почти 1/3 от населението си, откакто стана отново независима държава през 1992 г. Това е равно на загуба от 100 млн. души в САЩ. Други бивши комунистически държави също са се лишили от големи части от населението си. Загубата на население не е само резултат от емиграция, а и от много ниска раждаемост.

Данъците за социално осигуряване - за пенсии за прослужено време и старост, медицинско осигуряване и осигуряване при безработица, в много по-голяма степен са причина за опразването на работни места, отколкото подоходните данъци. Данъците за социално осигуряване на труда надхвърлят 30% в много държави и може да надвишат 50% в Румъния. България има плосък данък върху доходите от само 10%, докато Литва има максимални ставки от относително разумните 15%. Но когато подоходният данък се прибави към данъците за социално осигуряване, в повечето държави с емигриращо население общите данъчни ставки за труд са доста над 50%.

Както може да се очаква, прекалено високите данъци върху труда не само карат работещата част от населението да се прехвърля на места, където честното възнаграждение за труд е по-високо, но



подхранват и сенчестата икономика



Изследвания оценяват размера на сенчестата икономика в САЩ на около 11%. Наскоро бях в Украйна и забелязах, че в Киев масово се строят жилищни и офис сгради, а това е столицата на държава с ниски доходи, въвлечена във война с ниска интензивност с Русия. Откъде получават капитала за тези домове и офиси? Украински икономисти ми казаха, че размерът на сенчестата икономика е над 50% от брутния вътрешен продукт, което означава, че реалната икономика може да е два пъти по-голяма от официалната.

Миналия петък бях в историческия град Лвов в Западна Украйна. Големият и почти възстановен Стар град беше пълен с хора, които се наслаждаваха на многобройните кафенета на открито, на много изискани ресторанти и магазини. Хората бяха добре облечени, а улиците изпълнени със скъпи автомобили - очевидно в градовете живеят по-добре, отколкото би регистрирала официалната статистика.

В цяла Източна Европа има оживени и благоденстващи градове като Вилнюс, докато селските райони се опразват, защото хората се местят към големите градове или към други държави, между които Обединеното кралство, Германия и САЩ, където има по-високо платена работа. Рита Вайниене, икономистка и бивш председател на литовския Институт за пазарна икономика, ми каза, че сенчестата икономика в Литва е около 29%. Тя отбеляза, че село край полската граница е напуснато от почти всичките си жители в трудоспособна възраст, които се преместили на няколко километра по-нататък - в Полша, заради по-добро заплащане.

Швейцария е пример за правилен подход с по-ниско данъчно бреме в много региони и благоприятна бизнес среда. В резултат швейцарците имат недостиг на работна ръка и трябва да внасят работници, които увеличава населението от добре платени производители за сметка на зависимите граждани. Останалата част от Европа трябва да се учи от швейцарците.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

* Ричард Ран е председател на Improbable Success Productions и член на борда на Американския съвет за капиталообразуване - мозъчен тръст и лобистка група, създадена през 1975. Председател на Надзорния съвет на българския ИПИ.