След години наред влошаващи се резултати по български език и литература тазгодишните матури ще се запомнят с леко повишение (с 1 т.) на средните оценки на зрелостниците. По математика обаче успехът на младежите се влошава с близо 4 т. Понижение има по още 5 от общо 13-те предмета, по които се държи втора задължителна матура по предмет по избор. По повечето предмети двойките намаляват, но по математика бележат скок. Просветният министър Красимир Вълчев призна, че не може да се говори за тенденция за повишаване на образователните резултатите на абитуриентите, а изводът по-скоро е, че няма влошаване. Това е накратко равносметката от държавните зрелостни изпити в края на 12-и клас за учебната 2016/17 г.

Около 48 хил. души са се явили на първата задължителна матура - по български език. Средният успех по този предмет е 52.57 точки (от 100 възможни), или с една точка повече от м.г. (51.65 т.), което е равнозначно на "добър 4". Другата положителна новина е, че двойките по този предмет намаляват от 4189 на 3887, или от 8.73% на 7.98%. Въпреки това обаче не успяват да "догонят" нивото от 2015 г., когато "слаб 2" получиха 3394 младежи (6.4%). През 2014 г. пък двойките бяха едва 4.8%. От МОН изтъкват като позитивен и факта, че намаляват тройките и четворките на матурата по български - съответно от 23 на 21% и от 30 на 29%. Много добрите оценки се увеличават от 24 на 28%, но пък шестиците намаляват леко от 13 на 12.4%.

Тази година от просветното министерство не посочиха с кои области от българския език продължават да се затрудняват зрелостниците и с какво започват да се справят по-добре. Представени бяха обаче изводи за последната задача - писане на аргументативен текст. Данните сочат, че продължава тенденцията повече зрелостници да работят по нея, като се забелязва леко повишение на тези, които са избрали есето (52%), за сметка на тези, които са заложили на интерпретативното съчинение (48%).

Втората задължителна матура по предмет по избор е "уважена" от 42 хил. младежи (едва 82% от подалите заявление за явяване на изпита), като това е продължаващ спад (м.г. те са били около 48 хил.души). Слабите оценки и тук намаляват от 6460 на 3190, или от 13% на 7.5%. Броят на младежите с двойки и на двата изпита е 1228, което е близо 2 пъти по-малко от м.г., когато те бяха 2325. Реално на тази сесия няма да могат да се дипломират 5882 души (при 7466 за м.г.) - толкова са зрелостниците с поне една слаба оценка.

Най-забележимо се влошава представянето по математика - средният брой точки тук е 62.44 т., или с 4 т. по-малко от м.г. (66.1 т.). Положението се утежнява допълнително заради скока на слабите оценки - от 3.17 на 3.95%, и намалението на отличните - от 36.3 на 30%.

Тази година учениците са повишили резултатите си по 7 от общо 13-те предмета, по които може да се провежда втора матура - повече по история, география, английски и италиански (скок между 3 и 8 т.), а по-незабележимо е по химия, немски и френски (между 1 и 2 т.). Миналата година обаче по-добри резултати имаше по повече предмети - 10 на брой (без география, философски цикъл и испански). Освен по математика по-слаб т.г. е средният брой постигнати точки по физика, биология (незначително намаление), философски цикъл, руски и испански език. При философия и испански спад има за трета поредна година.

От просветното министерство предпочетоха да се съсредоточат на отличните оценки, чийто процент продължава да се увеличава по 6 предмета - история, физика, химия, английски, френски и италиански език, както и на слабите оценки, които намаляват по 12 от 14-те предмета (заедно с българския език), без математика и физика.



ПО РЕГИОНИ

В челната тройка по среден брой точки по български език продължават да бъдат, както и м.г., София-град, Смолян и Варна (между 57 и 62 т.), а на дъното са Разград, Ямбол и Кърджали (между 45 и 50 т.). Кърджали окончателно губи славата си на лидер по български, която придоби по изключение през 2014 г. (след въвеждане на видеонаблюдението успехът там спадна шоково).



ПО УЧИЛИЩА

Няма изненада при резултатите по видове училища - за поредна година става безпощадно ясно, че най-добро обучение предлагат профилираните езикови и математически гимназии със среден успех по български от 5.01 (при 5.16 за м.г). След тях са специализираните училища (оценка 4.49 при 4.89 за м.г.), следвани от средните училища (4.22) и професионалните гимназии (3.79 при 3.78 за м.г.).

В Топ 10 на най-добрите училища по резултати от българския на първа позиция, както и м.г., е 91-ва немска гимназия (5.66 среден успех), следвана от 73-то СУ "Владислав Граматик" (Първа немска), която м.г. бе на 4-та позиция, 164-та испанска гимназия (м.г. бе на второ място) и НГДЕК. На пето място е езикова гимназия "Иван Вазов" в Пловдив, следвана от Американския колеж, СМГ, Първа английска гимназия в столицата, ловешката "Екзарх Йосиф I" и езикова гимназия "Пловдив".

Класацията на най-добрите резултати от втория задължителен зрелостен изпит пък води традиционно Американският колеж, следван от Първа английска езикова гимназия в София, частна гимназия "Проф. д-р В. Златарски" в столицата, Първа езикова гимназия във Варна и 91-ва немска гимназия (София).



СКАЛА

И тази година скалата за оценяване остава същата. Летвата за "среден три" остава 23 точки. Тройка получават младежите, постигнали между 23 и 40.5 т., четворката е от 41 на 58.5 т., петицата - от 59 до 76.5 т., а отличните оценки - между 77 и 94.5 т. Пълна шестица се получава между 95 и 100 т. На въпрос дали подобрените резултати т.г. дават основание на МОН в бъдеще да увеличи сложността на матурите, от министерството коментираха, че и сега резултатите сочат, че матурите не са лесни за зрелостниците. По адрес на твърде ниския праг за тройка беше направена заявка за поетапно увеличение, но без конкретика.