"Плашат със смърт Петър Стоянов!" - гръмнаха от скука новинари, и то хем с титанически букви. И позовавайки се на ген. Румен Миланов, доизясниха: лицата, които заплашили бившия държавен глава, са неизвестни, отдето пък става известно, че мотивите им са политически. А това вече е предостатъчен мотив за Националната служба за охрана да охранва г-на Стоянова круглосуточно.
Смъртната заплаха, надвиснала над Петър Стоянов, се сгъстява от околовръстните вестникарски площи - оцелелите в Ню Йорк още сънуват ужас и смърт, главорезът Бин Ладен още си хойка на воля, терорът му вече застигна Лондон и от само себе си се разбира, че вече е взел на мушка самия Петър Стоянов.
Навсякъде гъмжи от радикални екстремисти. Пусне си експрезидентът телевизора - гърмят го право в челото ислямски терористи от холивудските екшъни. Превключи канала, пак гърмят, та пушек се дига, агент Сава, агент Николай, че и Коритаров Live. Рече да се поразсее с кръстословици - и оттам го обстрелват ту Ленин, ту Малчика, ту Маркс, ту Маркес.
И тогава какво му остава на мастития уинър Стоянов, освен да ревне на ген. Миланов, че сърце мъжко-юнашко не изтрайва да гледа как хайдут Сидеров, дето вчера влезе в парламента, вече си има бронеавтомобил, а той си няма. На бившите президенти все им се ще НСО да продължи да им кади тамян като на настоящи. Както пише Милован Джилас, съратник на Петър Стоянов от бурите на антикомунистическата Му борба: "С политбюровските привилегии се свиква лесно, но не се отвиква никога."
Обяснението на феномена може да се търси поне в още една директория: щом задремят за пръв път в Народното събрание, народните избраници тутакси си въобразяват, че от всички посоки ги дебнат с гаубици техните избиратели. Сърцата им мигом падат в петите, където остават поне до края на мандата. Останалата им анатомия увисва на врата на НСО да им отпусне бронирани коли и някои други стоки за широко политпотребление. Генералът от НСО им ги дава - те пък да му дават още една генералска звезда, а вестниците да гръмнат поредния титанически кьорфишек. Танто за кукуригу, пито-платено, всички доволни. С изключение, разбира се, на бат' Бойко, който и до ден-днешен се чуди защо тиловаците от НСО стават генерал-лейтенанти преди фронтовак като него.
А както показват статистиките и живата действителност, ако в България има прослойка, чийто живот е извън всякаква опасност, това са несъмнено политиците. Нито родният, нито инородният тероризъм не проявява никакъв интерес дори към такива титани на демокрацията, антикомунизма и отвъдатлантизма като Петър Стоянов. Единствената реална заплаха за политиците са именно техните бронелимузини, с които, отлитайки чат-пат с превишена скорост към оня свят, мнозина от тях забърсват със себе си и попътни електорални единици.
Онова пък, което те не успяват да забършат, го дозабърсват гласуваните от тях терористични закони, от които се раждат терористичните сметки за отопление и осветление, терорът на престъпността и безработицата, липсата на медицинско обслужване, скъпотията и немотията. Ама това вече са такава скучни дреболии, че не си струват дори кьорфишека на последна страница, и то с долнопробен петит.
