|
| *** |
Лозан Панов - председател на ВКС и член на ВСС, където е опозиция на Цацаров, се вози на мерцедес от НСО. Тия дни се оказа, че някой и друг болт от задното му колело липсват, а други са разхлабени. Прокуратурата отказа да образува разследване с презумпцията, че болтовете най-вероятно са се саморазвили.
Българските социални мрежи реагираха - потребител писа, че болтовете на мерцедеса са намерени при Тефтерчето на Златанов (виж архивите), а друг съобщи, че Юсейн Болт отказва да рекламира мерцедес.
Изключително телегеничната Румяна Арнаудова - говорител на главния прокурор, заяви по BTV: "Няма данни за извършена конкретна намеса от конкретно лице, което да е довело до разбиването на гнездата на джантата и изпадането на два от болтовете. Затова и Военноокръжната прокуратура е постановила отказ да се образува досъдебно производство... Според заключенията на експерти е възможно да се саморазвият болтовете и да изпаднат два или три от тях - така, както се е и случило. И това според техните заключения се дължи на пътя, общо взето, на възможните препятствия по него - дупки, завои и т.н.".
За разлика от случая "Радко с отвертката" (виж архивите) - в този казус човешката намеса бе категорично отхвърлена. Радко с отвертката е индивид от системата на Цецовото МВР, за който се твърдеше, че навръх рождения си ден зарязал партито и хукнал да инвазира специален автомобил на службата за подслушване, за да изтрие събраните налични данни. Това се случи, защото Сергей Станишев се оплака, че него и други политици ги подслушвал Цецомобил; прокуратурата образува проверка, а Радко отишъл с отвертката и физически унищожил записите барабар с техниката.
Край на въведението, следва откъс от "Незнайко".
(...)
Разговорите за коварството на Винтчо и Болтчо продължиха чак до вечерта. Лястовичка и Палавка като че ли бяха дори доволни от тяхното изчезване и се подсмиваха злорадо.
Когато надеждата, че Винтчо и Болтчо ще се завърнат, изчезна съвсем, в края на улицата се показа автомобил. Той с шум и трясък мина по улицата. Момиченцата захвърлиха работата и полетяха след него. Писанка и Лястовичка тичаха най-напред и викаха:
- Винтчо и Болтчо се завърнаха! Винтчо и Болтчо се завърнаха! - после се спряха и казаха: - Мълчете! Не бива да тичаме след автомобила. Можем да дадем лош пример на момчетата.
Когато момиченцата приближиха гаража, те видяха, че заедно с Винтчо и Болтчо е пристигнал и Кравайко.
- А кой е този? - извика възмутено Писанка. - Струва ми се, че това е хвърчиловският Кравайко? Защо сте дошли, Кравайко? Ние не сме ви канили.
- Я гледай! - отговори Кравайко. - Много ми е притрябвала вашата покана!
- Никакво "я гледай"! - каза Лястовичка. - Ние не идваме при вас и вие не идвайте при нас. (...)
- Ние с вас вече не се хващаме. - избухна Писанка. - Вие не ни трябвате. Имаме си сега свои момчета.
- Е, и вие не ми трябвате. Плюя на вас. Аз просто докарах Винтчо и Болтчо, а сега ще се кача в автомобила и ще си замина обратно.
Кравайко се обиди и се отдръпна настрана. Но той не замина. Като видя, че Винтчо и Болтчо се заловиха да поправят автомобила, той почна да им помага. Такова другарско чувство имат всички шофьори. Ако един шофьор види, че друг някой поправя машината си, той непременно ще се приближи и също ще се залови да чопли нещо, да завинтва винт или гайка, или просто ще почне да дава съвети.
И тримата работиха до късна нощ, но въпреки това не успяха да поправят автомобила, тъй като му беше нужен твърде сериозен ремонт.
