|
| Съдията си връзва гащите, преди да забие дузззпааааа! |
Ами, рекох, добре, ще ви го събера тоя ол старс отбор - ама няма да ми се бъркате в стратегията и тактиката!
Знаехме си ние, че си наше момче, казаха ми, ти напълни стадиона и нямай грижа за останалото, ние сме насреща.
Раззвънях телефоните, писах няколко мейла, някои отначало се опънаха, но като им казах от кое място е наредено, кандисаха - къде ще идат. С такава препоръка работите бързо стават, обявих състава на пресконференция и стадионът се напълни като буркан с корнишончета - само по пистата няма хора, даже охраната подгони някакви гратисчии по козирката.
Чуден състав, не ол старс, ами наистина дрийм тийм!
На вратата - главен прокурор. Пред него - защитна тройка патриотично настроени бранители и бивш вътрешен министър като свободен елемент. В центъра - трима финансови министри, инструктирани да плетат комбинации. Напред - експремиерите, разбира се, те по-надире не се навиват да минат.
А пък насреща - в червено, тук-таме - розовичко и пембяно, - дрийм тиймът на опозицията.
Почна мачът, отсрещният отбор натисна, патриотично настроената отбрана се огъна, обърка се, омота се, заплете се в обяснения, за радост на публиката, която моментално им запя песента - е, оная, знаете я, че тия всичките са в пети клас. Защитната тройка се докачи на мъжка чест, хукнаха да се оплакват на съдията, той им каза да му се разкарат от главата, защото са в пети клас, това ги вбеси, един белоглавко го ритна и съдията го изгони.
В това време свободният елемент - бивш вътрешен министър, все пак хвана топка и я пусна към главния прокурор на вратата - бях го сложил тактически там, защото закрива най-голяма площ. Той че покрива площ, покрива, ама изпусна топката и тя за малко да влезе вътре.
- Кво прайш ти, бе - ревна свободният екс вътрешен елемент - ние ги хващаме, вие ги пускате!
А публиката възторжено запя, че за вратар не ставаш, сине, щот`си...И тая я знаете, няма какво да ви я пея.
Търкулнаха кълбенцето към тримата екс финансови министри и те се захванаха да плетат разни комбинации по терена. Едно налице, две наопаки, две наопаки, едно налице, по едно време така оплетоха всичко, че играта спря, за да намерят къде е топката.
- Крадци-и-и! - викаше публиката. - Мафия! Кой идиот ви пусна там, бе! И с ластика на гащите крадете! Всички сте за панделата!
Намериха топката под фланелката на един от министрите, а той първо заяви, че тая топка не е оная топка, а бюджетен излишък, а после обясни, че я е скрил, защото искал да докаже на всички, че могат да скрият топката на опозицията, а пък тя само чакала - да й вдигне някой топка, за да я забие. Съдията вдигна топката, но опозицията не успя да я забие, защото в това време провеждаше вътрешноотборна конференция с цел разчистване на нездравите елементи, така че останалите на терена трима-четирима се изпокараха кой да ритне пръв, топката тупна тъпо три пъти по тревата и моят отбор тръгна в атака.
- Подайте бе, циркаджии - писукаше отляво очилатият експремиер.
- Кой? Кой? Кой? - коментира неразбирателството кльощавият.
Никой на никого не подаде, разбира се, в такъв мач топка веднъж се пипа, пипнеш ли я, държиш до последно.
- Леваци! Некадърници! - виеше радостно публиката. - Даже за това не ставате!
Очевидно не ставаха, защото съдията като видя, че мачът отива към хикс, се поогледа и даде дузпа. И я би...
...Кой я би ли? Е, и вие питате - кой в тая държава бие дузпите!
Виж, дали я вкара, не знам, защото публиката нахлу на терена, но не за да бие някого, а за да ме вдигне и понесе на ръце.
- Евала ти правим, брато - рекоха ми, - така сладко не бяхме псували отдавна! За цял мандат се напсувахме, душата ни напълни!
Колко му е на един народ - дадеш му да тегли една-две майни и вече е щастлив!
