Премиера: "Убиецът и блудницата"

Участват: Валери Георгиев, Сабина Коен



Скоро след като младият режисьор Стефан Димитров реализира в Столичния куклен театър "Записки от подземието" от Достоевски, Ани Васева посреща публиката на най-новата си постановка "Убиецът и блудницата". Тя се базира на романа "Престъпление и наказание" на руския класик и е част от афиша на театър "Константин Величков" - Пазарджик. Софийската премиера се състоя преди дни в "Открита Арт сцена на Шипка" - Руски културно-информационен център, където се планира да се играе регулярно. Драматизацията е дело на Анна Топалджикова.

Оскъдното през повечето време осветление, черните костюми и черната завеса, на чийто фон се случват драматичните събития, са в синхрон с кошмарните изживявания на героите. А те са сведени до трима. В образа на Разколников се превъплъщава Валери Георгиев, а Соня Мармеладова е в изпълнение на Сабина Коен. В кожата на следователя Порфирий Петрович влиза носителят на "Аскеер" Леонид Йовчев.

Съвместяват се условно две гледни точки. Изразители на едната са самите действащи лица, а на другата - вездесъщият повествовател, който, следвайки персонажите по петите, в трето лице разказва за тях. Поглеждайки на творбата преди всичко като на криминална история, режисьорката разгръща сюжетната нишка, проследяваща как взаимно се дебнат убиецът и загадъчният следовател.

Ако на зрителя му допада стилистиката, в която са издържани предишните работи на Ани Васева ("Пиеса за умиране", "Франкенщайн", Червената планета"), вероятно и сега ще се почувства в свои води. Отново се залага в максимална степен на езика на тялото. Разколников целият трепери в конвулсии, говори с пресеклив глас. Въпросът "Защо убих?", макар и неизречен, не спира да възпалява съзнанието му. В трескаво състояние блудницата се блъска с юмруци в гърдите, гърчи се, държи се като полудяла. Порфирий пък в порива си да засвидетелства, че макар и разследващ, той също е човешко същество, питаещо нежни чувства, ляга до убиеца, търсейки близост.

На още по-голямо изпитание е подложена физиката на актьорите в сцените, когато героите се срещат, след като истината най-сетне е излязла наяве. Напрегнатият диалог помежду им се води, докато и тримата, заели поза "мост", лазят в пространството. Потресаващ е финалът, когато пластовете черно рязко отстъпват място на бялото в съзвучие с основополагащата идея за пречистването и възкресението. Един паднал ангел с брадва в ръце вместо китара забива яростно парче, а достигналите до истерия грешни създания изкрещяват в оглушително трио изтерзаните си души.