|
| Съставянето на славянската азбука от братята Кирил и Методий според древноруския художник на сборната Радзивиловска летопис от началото на XIII в. Рисунките са копирани от по-ранни летописни съчинения, дори още от XI в., според някои изследователи; рисунка в препис от ХV в.; Библиотека на Руската академия на науките-Санкт Петербург |
Впрочем, сред цялата тая какафония от фалшив патриотизъм не се чу - или поне аз не чух - мнението на някой от истинските български специалисти по въпроса, които никак не са малко; те всички до един демонстративно, с неразбиране и омерзение страняха от цялата тая гадост, очевидно водени от знанието, че хвърлиш ли камък в блатото, няма как пръските да не окалят и тебе.
Повод за новия мощен изблик на истерия от изминалата седмица даде изказването на един бивш световен шампион по шахмат - ключовата дума тук е "шахмат"; казват, че е гениален в своята област (тук няма как да твърдя нещо подобно, понеже шах съм виждал само на картинка). Та човекът съобщи личното си непрофесионално мнение, не е написал научна студия по въпроса, да кажеш; но като го понесоха, като го заразмятаха, като захвърча пух и перушина; при това най-усърдни бяха именно онези, които знаят за създаването на кирилицата точно колкото аз за шаха, даже, може би, и още по-малко, ако това изобщо е възможно. То ако беше престъпно да се изказваш без да разбираш нищо, трябваше да забранят форумите - особено историческите, и да изтребят политиците . . .
Цялата мерзка случка започна на 24-ти миналия месец, когато руският президент в приветственото си изречение към ръководителя на една от двете - по произход - български държави вмъкна изразът "писмеността [обичаят да се пише на кирилица] дойде при нас именно от македонската земя".
Тая половинка от изречение може и да не е безупречна от историческа гледна точка - в смисъл, че въпросът продължава и днес да е още дискусионен; но, същевременно, и като невярно това твърдение не може да се отчете, защото кой, къде и кога съставя кирилицата, която по-сетне ще бъде пренесена и в Древната Рус, е въпрос, който от строго научна гледна точка засега няма отговор (вж. по-долу).
Именно поради това се наложи говорителката на руското Министерство на външните работи да направи уточняващо изказване - премерено, незлобливо и исторически вярно. Не, нищо не можа да спре на родна земя истерията с привкус на зле притаени комплекси; и мисля, че знам защо. Съвсем скоро и тук ще стане ясно, надявам се, че тия крясъци никак не са случайни; платени са те всъщност в по-голямата си част.
Предлагам да погледнем на думите на руския президент от съвсем друг ъгъл. Преди време в едно интервю по повод дейността на Афанасий Селищев в крайните югозападни части на българското землище предупредих, че внимателното вглеждане в руските/съветските фундаментални разработки за областта Македония се забелязва важна закономерност - винаги след крупна политическа промяна в Русия/Съветския съюз се провеждат мащабни проверки на място и оценка на състоянието на областта Македония, включително и на етническото положение там. Това прави след Освободителната руско-турска война от 1877-1878 г. в работите си Никодим Кондаков (вж. [1]), това прави след Великата руска революция и Афанасий Селищев (вж. [2]); и двамата подчертават дебело, при това от различни гледни точки - съответно историко-археологическа и историко-езикова - българският характер на Македония.
Разбира се, че тези проверки "на място" не са случайни - и за това се използва всеки повод без изключение; руската/съветската историография и в двата случая е натоварвана да прави тия оценка на състоянието областта, за да е в помощ при формирането на руската/съветската външна политика в Югоизточна Европа, доколкото именно областта Македония е показател за състоянието на региона.
Именно в тая връзка трябва да ни звучат, може би, обезпокоително думите на Владимир Путин; исторически те не са неверни, но са, може би, показателни - проверката на състоянието, включително и етническото, на областта Македония след поредната крупна политическа промяна в Русия след 1991 г. може би вече е направена; предупредихме още преди няколко години, че това ще се случи непременно. И резултатите от тази проверка изглежда наистина трябва да са повод за притеснение у властниците ни; ако изобщо схващат за какво иде реч . . .
* * *
Трябва да е станала ясно, че несуразната случка с "македонската земя" използвахме само като повод*. И да, знам, че подзаглавието може да прозвучи някому провокативно; и може би - с право. Дотолкова сме свикнали с историческите клишета, че ни е трудно да ги пренебрегваме винаги; а понякога се налага.
Думата ни по-долу ще е отново за глаголицата и кирилицата. Днес са рядкост учените, които отдават времево предимство на кирилицата; огромната част от изследвачите приемат глаголицата за по-ранна (вж. преглед на най-старата книгопис по тоя въпрос в {2; с. 55-58}; вж. и {5}). И тя наистина, доколкото трябва да вярваме на историческите податки, е по-ранна. Ако обаче създадената от светите ни братя Кирил и Методий букви са именно глаголицата, то тогава какви "други начертания на буквите", според Краткото житие на Климент Охридски, написано от Охридския архиепископ "на цяла България" Димитър Хоматиан (1216-1234), "измъдря" братът на Наум Преславски (вж. [3])?!. Вярно, смята се за възможно, Климент да е авторът на така наречената обла (или българска) глаголица, но тогава пък не оставяме май място за творчество именно на Константин-Кирил Философ, доколкото Киевските глаголически листове също са написани на обла глаголица.
Да не би пък случайно да е вярна прастарата "грешка" в първото издание на това житие от 1746 г., отпечатано в град Москопол (днес в Югоизточна Албания)?! Защото само две букви разлика в това издание в известния израз, че Климент "изнамерил и други начертания на буквите", променят превода на "изнамерил и начертания на други букви"**
А това вече ще да е сигурно указание за ново разпалване на позагасналата увереност, че именно Климент Охридски е "авторът" на кирилицата (вж. [3]) и одиозният Охридски архиепископ (заради коронацията на солунския владетел Тодор Комнин за византийски император през 1224 г.) е всъщност прав. Тогава да не вземе да се окаже съвсем прав и сегашният руски президент, доколкото Климент Охридски работи предимно в югозападните краища на България?!
Днес смятаме без всякакво съмнение (вж. [4]), че кирилицата е създадена във Великата българска школа; в някоя от нейните две части - във Велики Преслав, или в Охридския "филиал". Наистина, глаголическите паметници в България - всички до един - отразяват езиковата реалност в южните български земи (в земите от българското землище на юг от Стара планина). И обратното, кирилските паметници в България - в своята цялост; включително и археологически - отразяват езиковото състояние даже не в земите на север от Стара планина, а точно в североизточните (столичните) краища на Средновековна България. Това даде и на нас основание да предположим създаването на кирилицата във Велики Преслав; даже посочихме къде точно в Плиска и във Велики Преслав трябва да се е намирала тая "езикова" работилница.
Въпросът обаче е в това, че всички предположение за създаването на кирилицата в старобългарските столици са непреки; не разполагаме със сигурен и многословен по възможност исторически извор, който да направи увереността ни непоклатима.
В края нека се върнем на "предателството". Началната руска летопис (вж. {3}) описва обръщането на България в християнството като крайно принудително. Дали пък отказът от използването на Кириловата глаголица и възприемането на по-близката до гръцката азбука кирилица не ще да е под византийски диктат***?! Като знаем владетелската слабост на княз Борис-Михаил - едва ли жалкият му изглед като владетел е бил в противоречие с личностните му качества . . .
____________
* Тоя текст трябва да се възприема като началото на отбелязването на 1200-годишнината от рождението на Константин-Кирил Философ.
** За съжаление тук не можем да приведем средногръцкият текст за повече яснота, та трябва ние всички да се доверим на {1; Бележки към превода на Краткото житие, бел. 30}
*** Ще се върнем непременно с повече подробности на този изключително важен въпрос друг някой път.
Книгопис:
{1} Александър Милев, Гръцките жития на Климент Охридски// С., 1966
{2} А. М. Селищев, Старославянский язык// ч. I, М., 1951
{3} Э. Г. Зыков, Известия о Болгарии в Повести временных лет и их источник// Труды Отдела древнерусской литературы, т. ХХIV// с. 48-53
{4} Имре Тот, Русская редакция древнеболгарского языка в конце ХI-начале ХII вв.// С., 1985
{5} Людмила Б. Карпенко, "Сказание о письменах" Черноризца Храбра как источник изучения глаголической проблемы// В: Преславска книжовна школа, 7, 2003// с. 172-182
Свързани текстове:
http://www.segabg.com/article.php?id=412974
[1] ("От Охрид до Скопие всички безкористно се наричат българи")
http://www.segabg.com/article.php?id=428833
[2] (Българите в Албания са най-забравените, от векове)
http://www.segabg.com/article.php?sid=2010122300040001301
[3] (Братя ли са Наум Преславски и Климент Охридски?)
http://www.segabg.com/article.php?id=581016
[4] (Великата българска школа е най-старият славянски университет)
http://www.segabg.com/article.php?id=855873
[5] (Патриотичното звучене на 24 май е от времето на Възраждането)
да стигнат оттатък степите на Средна Азия. Относно азбуките (алфавитите, алфабетие, абецедите и прочее набори от знаци на звукове: момголци, молдовци и куп другипериодично си смвнят европейските азбуки: съвременна общоприета латиница (готиката едва ли биха могли да четат) и т.н. "кирилица", т.е. нашата. руската. македомската, сръбската, укр., белоруската азбука. Аз сега не зная новите црногорски и бисненски езици с какви букви пишат. А щщо се отнася до това, яе румъннците използвали кирилицата до19век - дабеда, някой вестник, "Ворба" ("Дума" - ето ти и Ботев плагиат, а ?) или "Ромъния Либера", "Кувънтул" - са са излизали с наши ббукви в Кючукия ПариЖ? От негодувание взех да заекквам пписмено. Очаквано, Западът не влиза в нашите подробности и комплекси и може и да нарича бъквите, на които пишем, руски, славянски, кирилски, а може и български, ако плеснем с ръце и се прегърнем. И сега какво - нови ли ASKII кодове ще даваме на нашите ер голян и ер малък? Винте братя, о-добре е да си въведем, ако хората кандисат, код за юса (онова Ъ като жаба ма,ко, дето го няма), какторуснаците си имат за ери и Е с турския акцент. И за ятовата гласна да се споразумеем кой да я патентова. Хайде ние, да якаме и екаме в ЕС нна воля. Може и да мекаме и мьекаме. Това е положението, всичко друго е от Лукаваго (те тва на къф език е?). Извинявам се за грешките, за съдържанието отговарям по ЗКИнфо. И отивам да слушам оня прекрасен Гайдар дето свири н/у Ректората и Нар, ни събрание, а сега е на портата на "изконния български град Месе(а?)мб(в?)еия, дето в църквите няма една буква на български, нито па на славянски некъв. Но свири, Човекът, както той пеел, Човекът! И разни турци се дивят на гайдите ни, що толкова си приличат, а като си поговорим май братовчеди излизаме по гагузка линия. Е, пети или 11-ти, ама братоячеди.