Най-благосклонни към езика на омразата са хората на възраст между 18 и 25 г., а най-нетолерантни към него са българите над 66 г. Това установи съвместно проучване на Института за изследване на населението и човека при БАН и неправителствената организация "Институт за политика", акцентирано върху свободата на словото и неговата ценност. Сондажът е финансиран от Института за политика.

Анкетата установи и други големи поколенчески разлики. Най-възрастните смятат, че днес всички могат да изразят мнение, докато 18-35-годишните са убедени, че едни хора имат по-голяма свобода да говорят, а други - не. "Българите, живели с цензура, оценяват по-високо сегашното състояние на правото на свободно изразяване, а според децата им то не е равно достъпно. Тенденцията е обяснима с еволюцията на разбирането за свободите, но и с дефицитите, в които различните поколения влагат различен смисъл", анализират изследователите.

Хората с по-високо образование и с по-добър икономически статус в по-висока степен ценят свободата на словото, е установило проучването. Като цяло хората над 56-годишна възраст и тези с ляво политическа ориентация са по-скептични, че свободата на изразяване е ценност. Приемането на езика на омразата бележи пикови стойности в дясната част от политическия спектър. Нетолерантността е висока и при крайнодесните българи, и при крайнолевите.