В архива ни има стокиран стар дигитален багаж - една реконтра от 2010-а, която днес посвещаваме на отлично представилата се евро-шуро-баджаначка М. Габриел :)
***
Имало едно време през девет технологии в десета един домейн, в който царувал добрият стар цар Силиконик Пентократор ХХL от династията на Драйстоун-Бенчмарките. Под мъдрото му управление домейнът процъфтявал, законите на Булевата алгебра се спазвали безукорно, всички били доволни и даже и най-нищожният бит можел да разчита на пенсия, когато му дойдело времето.
Пентократорът имал дъщеря - прекрасната принцеса Итерация Конфигурациевна дьо Каше, във възраст, удобна за екстраполации. Отдавна мечтаел старият монарх да омъжи дъщеря си, нямал търпение да се порадва на внучета от следващата версия, но най-много го притеснявала липсата на наследник, без който династията рискувала да бъде архивирана в ЗИП формат и забравена. Привлечени от красотата на принцесата и от богатата зестра, мераклии се тълпели отвсякъде, но Итерация била твърде капризна и все нещо не харесвала. На един харддискът му не бил достатъчно хард, на друг графиката му била кичозна, на трети гигахерците му били гегави... Накрая даже забранила да пускат в двореца макинтоши в бяла премяна, защото според нея били тъпи като инструкцията NOP. Лека-полека обезсърчените кандидати започнали да оредяват, а принцесата се приближила застрашително до възрастта, в която първият ъпгрейд става наложителен.
Силно натъжен, Силиконик все по-често страдал от внезапно прегряване на процесора и започнал да се рестартира даже когато се решавали важни държавни въпроси. И понеже операционната му система била майкрософтска, рестартирането било дълго и мъчително, отделно идиотските въпроси "Ама наистина ли искате да рестартирате?", "Ама защо искате да рестартирате?" и пр. Постепенно нещата станали толкова сериозни, че Великият Супервайзир на царството свикал най-мъдрите компютри, за да решат какво да се прави. След дълго отстраняване на несъвместимости в протоколите, синхронизации и умуване, събранието решило да обяви награда за този, който излекува болния монарх. Давала му се за съпруга Итерация, плюс половината домейн, което си било едно прилично количество терабайтове. Принцесата вирнала опърничаво интерфейс, но обичала много стария си баща и склонила. Новината тутакси се разнесла по "Фейсбук" и още на другия ден дворецът се напълнил с тълпи дебъгери-байтоубийци, компютърни магьосници и обикновени пазарно ориентирани ай ти занаятчии. Цяла седмица ровили те в софтуера на монарха, нищо не намерили и го оставили безжизнен с едва мигащо на монитора съобщение:
Натисни CTRL+ALT+DEL. Може пък да помогне.

В отчаяние пробвали и последното майкрософтско усилие - "Уиндоус Дабълшит Еониум Едишън". Зареждането продължило три денонощия, дори паяците по ъглите заспали от скука. Накрая екранът примигнал в синьо и изписал:

Натисни ENTER за зареждане на драйверите.
С треперещ пръст Великият Супервайзир натиснал ENTER и пред ужасения му поглед се появило съобщението:
Драйверите още не са написани.
Натисни ЕNTER за зареждане на драйверите.
Тук вече и на последната константа станало ясно, че положението е безнадеждно и всички в царството се приготвили за най-лошото.
В този трагичен момент в двореца се явил един млад момък-лаптоп в скромен корпус, но със здрава архитектура и системен стек с впечатляващи размери. Итерация го стрелнала високомерно, но в същия момент усетила как й омекнали сладостно два-три копроцесора. Момъкът също я погледнал и батерията му внезапно удвоила капацитета си. Накратко, двамата млади, още неформатирани, се влюбили един в друг от първата наносекунда.
Когато влязъл при умиращия, момъкът най-напред измъкнал филтъра на вентилаторчето, изсмукал го внимателно с една USB прахосмукачка и го завинтил обратно. След това намерил последния читав бекъп във височайшата памет, изчистил го от купчина излишни, вредни и тъпи приложения, възстановил го и включил захранването. Силиконик се събудил, огледал се и заявил, че бил гладен, та чак харддисковете му куркали, да му донесели веднага любимата гигабайтова супа с цифрови топчета.
Радостно "Урра!", се понесло из царството, захвърчали във въздуха контролни регистри. Великият Супервайзир въздъхнал с облекчение и минал на режим low power, а Итерация се хвърлила в обятията на младия лаптоп и нежно му зашепнала в микрофончето тайни пароли и секретни портове за интимен достъп.`
На другия ден вдигнали сватба, каквато не било имало във виртуалното пространство. И аз бях там, ядох, пих и се веселих и пиратски софтуер ми тече по брадата.