Извикаха ме шефовете на телевизията и ми викат:

- Ти си репортер и добър репортер си ти. Ама нещо сме го закъсали откъм водещи на важните ни предавания, така че се стягай и от утре сядаш на големия екран. Рейтингът трябва да се крепи високо, щото важен е рейтингът. Ще водиш интервю.

Развълнуван попитах:

- С кого ще водя интервю?

Шефовете вдигнаха рамене:

- Още не знаем с кого ще бъде интервюто, защото от никого нямаме нито потвърждение, нито отказ за утрешния ден. Всичките политици тука, а и нашите министри, са много заети хора. Няма никакво значение с кого ще водиш интервюта, важното е да си готов. Сигурно е само едно - че утре наш гост ще бъде политик и известно лице. Друго не ни интересува!

- Супер - рекох - какво трябва да направя?

- Нищо не трябва да правиш, освен да задаваш въпросите си и да гледаш часовника. Времето при нас струва пари, дойде ли часът на рекламите, прекъсваш интервюто, а ние пускаме рекламите. Просто е.

Камерата ме зовеше, най-после зрителят щеше да види и чуе моя талант.

- Какво трябва да науча, какво да чета или да гледам, за да бъда готов за интервюто утре?

Шефовете пак вдигнаха рамене:

- Чети каквото искаш! Но за интервюто ние ще ти подготвим въпросите, ти само трябва да ги зададеш на госта ни.

Замислих се:

- А мога ли да го питам за личния му живот, зрителят винаги е любопитен за това?

Шефовете бяха категорични:

- Никакви въпроси за личния живот на никого!

- Хубаво - викам, - а да питам за обещаното и изпълненото! Все пак това е политик, нали?

Шефовете втвърдиха тона:

- Само да посмееш да задаваш такива въпроси - ще се докосваш до телевизията единствено у вас, в хола и напълно самотен, така да знаеш! Никакви припомняния на дадени обещания. Никакво сравнение с изпълненото и казаното. Без намеци за тъмно минало и несигурно бъдеще! Никакви такива, че вратата ей къде е! А за водещи в нашата телевизия знаеш, че опашката от кандидати е много дълга!

Втресе ме - истина е, че куцо и сакато се натискаше да води интервюта по нашата телевизия. После попитах:

- А може ли...

Шефовете направо отсякоха:

- Не може! Просто не може! Не е наша работа да правим разбор, да напомняме или да сравняваме. Иначе без ограничения ние знаем какво да питаме, а политиците знаят какво да отговарят.

- Добре - викам, - това ли е? Седя и чета въпросите, чакам да отговори и пак питам.

- Започна да вдяваш - усмихнаха се началниците. - Даже не е важно да изчакваш отговорите до края, прекъсваш го и задаваш новия въпрос, щото нашите властници са многословни и отворят ли си устата, нямат спирка.

- Ама няма ли това да ги обиди? Как ще ги прекъсвам по средата?

- Не по средата, ще ги прекъсваш по всяко време. И никой няма да се обиди. Защото утре пак ще искат да се покажат на екрана, а това зависи от нас. А вече и от тебе!

Последното изречение ме поласка, направо ме погали по главата. Поотпуснах се и попитах началниците:

- А така нещо, лично творчество, личен елемент в интервюто мога ли да вкарам. Все пак да се види, че не съм такова голямо дърво и че аз знам нещо! Толкова години съм тука...

- Разбира се - викат шефовете - имаш пълната свобода и право, когато интервюто започне, да кажеш: Добър ден! И си напълно свободен в тези две думи да вкараш целия талант и умение, образование и характер - изобщо свободен си, както всеки от нас в тази телевизия. Разбра ли?

- Разбрах - казах аз с поклон, - ще бъда напълно готов за утрешния ден!

- Браво - рекоха шефовете - ще бъдеш ти телевизионен водещ и добър телевизионен водещ ще станеш ти!