На 18 юни се навършиха 202 години от битката при Ватерло. На 23 юни 2017 г. гледахме поредния брой на предаването "Денят започва с култура" на БНТ - едно от малкото добри предавания за култура у нас, ръководено от екип с доказан интелектуален капацитет. Водещи бяха доц. Георги Лозанов и Анна Ангелова. Последният гост на предаването бе проф. Владко Мурдаров, който успоредно със седмичната си рубрика "Език мой" трябваше да отговаря и на отправените към него обвинения за директно заимствани чужди преводи на съчинения на Йозеф Рот, направени преди повече от тридесет години от проф. Ана Димова. Заимствания, които в литературните и научните среди се наричат плагиатство. https://www.bnt.bg/bg/a/150081-ezik-moy-s-prof-vladko-murdarov

Срещу недопустимото заимстване на чужди текстове от страна на проф. Вл. Мурдаров аргументирано се изказаха както проф. Ана Димова, първият преводач у нас на произведения на Йозеф Рот - "(Не)познатият Йозеф Рот - превод или препис" ("Литературен вестник", бр. 11/22-28.03.2017 г.), така и д-р Гергана Фъркова-Ангелова - германист, литературен преводач и познавач на творчеството на Йозеф Рот, на която УС на Съюза на преводачите в България (СПБ) възложи изготвянето на експертно становище по случая (https://www.bgtranslators.org/). УС и Комисията по професионална етика на СПБ излязоха с нарочно становище по въпроса, в което остро осъждат това явление, както и нарушаването на авторските права на проф. Ана Димова от страна на проф. Владко Мурдаров (https://www.bgtranslators.org/).



Какво общо обаче има между битката при Ватерло и споменатата вече рубрика?



Колкото и комично да звучи, а темата съвсем не е забавна, свързващото звено е анекдот, разпространяван у нас преди промените от 10 ноември 1989 г.

Разговарят французин, немец, англичанин и българин за исторически събития, променили хода на историята. Французинът споменава с въздишка за битката при Ватерло. Немецът го уверява, че ако бяха разполагали със заводи като тези на Круп, французите никога нямаше да загубят битката. Англичанинът подчертава, че ако имаха нестандартната мисъл на сънародниците му, французите нямаше да загубят. Българинът е още по-категоричен - ако французите имаха българската журналистика, никой нямаше да разбере, че са загубили битката при Ватерло...

Докато гледаме предаването от 23 юни, въпросът "Какво се е променило за толкова много време?" възниква без да го каним. Разбира се, далеч съм от мисълта да поставям всички братя по перо под един знаменател. Известни са ни немалко случаи, при които журналисти са притискани, заплашвани, малтретирани, осъществявано е посегателство срещу движимото и недвижимото им имущество. И това е живо доказателство, че професията у нас е адекватна на времето си. Доколко обаче е защитена? Далеч съм от мисълта и да вменявам колективна вина на екипа на предаването "Денят започва с култура", наложил се във времето със стремежа си към обективност и широтата на разискваната тематика. В случая, уви!, този стремеж неоправдано е загърбен. Резултатът е потресаващ. Изправяме се пред истинска "машина на времето" - влизаме в студиото и... се връщаме с тридесет-четиридесет години назад. Дали точно подобен тип поведение на водещи журналисти не дава основание на "Репортери без граници" за едно десетилетие от 35-то място по свобода на словото да ни отпратят на 113-та позиция в световната класация? Спомням си друго предаване на "Денят започва с култура" от 26.04. 2016 г., озаглавено "Свобода на словото в България", в което участваше и доц. Г. Лозанов. По неговите думи на тази негативна тенденция влияят различни фактори, но: ... основното идва от самите хора, които работят в медиите. И ние нямаме никакво основание да се съмняваме в искреността му.

Думата ми тук не е за директните заимствания, извършени от проф. Мурдаров, възлизащи на десетки страници. Те бяха посочени достатъчно нагледно в 20-страничното експертно становище на д-р Фъркова-Ангелова. Думата ми е за тенденциозния начин, по който водещите "отразиха" случая с присвоените текстове. Темата се оповести с половин уста. С накъсани, приглушени изречения се спомена за какво е спорът. Доц. Г. Лозанов преформулира угодно становището на СПБ като подозрение. Сякаш медийният експерт не се е запознал със становището и с неоспоримите заключения в него. Дали някой непосветен зрител разбра за какво всъщност иде реч? Беше ли достатъчно ясно и разбираемо артикулиран проблемът? Съмнявам се. Нямаше нито едно позоваване на становището на д-р Фъркова-Ангелова, нямаше и намек за статията на проф. Ана Димова, нямаше и следа от равнопоставеност на гледните точки, нямаше я съответно и журналистическата пристрастеност към обективното дирене на истината. На проф. Вл. Мурдаров просто му се предостави думата за защитно слово, в което той не бе никак силен, но и не прие обвиненията на проф. Ана Димова, не прие и оценката на експертизата на СПБ, защото, представете си: ... там общо взето вниманието е повече насочено към приликите, а не толкова към различията. Не прие и становището на УС на СПБ. Последва още един удобно зададен въпрос от Анна Ангелова: Случайни ли са приликите в превода на тези изречения? Няма как да са случайни, г-жо Ангелова. Няма как! Или не сте прочели експертното становище или пък сте го забравили, след като сте го прочели. На финала обвинението в плагиатство хрисимо бе представено не като друго, а като професионални разминавания, като професионален спор...

Ако трябва на студентите в специалност "Журналистика" да посочим пример за конформистко, раболепно и непрофесионално поведение на водещи журналисти, това ще е именно въпросното предаване по БНТ. А ако не го посочим като такова, това ще означава, че приемаме подобно поведение за нещо съвсем естествено в настоящето ни. Пред нас бе разиграна добре репетирана сценка със слаб сценарий, слаби актьори, с предварително отработени въпроси, заобикалящи основния. Дори в сутрешния анонс на предаването не бе съобщено за темата, по която ще се разговаря с проф. Мурдаров. Да не говорим за неприлично бързото претупване на въпроса. Преценете, можем ли с един-единствен пример за различие в превода на кратка иронична епитафия да бъдем убедени в добросъвестността на проф. Мурдаров? Срещу многобройните примери за съвпадение, посочени в експертното становище на д-р Фъркова-Ангелова. Но за тях и дума не стана. Дори от кумова срама! А как да възприемем въпроса на доц. Лозанов дали има някакъв умисъл в тази кампания? Разбира се, че има, доц Лозанов, разбира се! И той е пределно ясен на всеки непредубеден зрител и по-късен читател - решителното неприемане на плагиатството.

Нека все пак припомним на водещите на предаването през въпросната сутрин някои от основните принципи на журналистическата професия и да видим как те бяха приложени от тях в "Денят започва с култура".

Да предоставят обективна и безпристрастна информация - В действителност станахме свидетели на крайно субективно, едностранчиво и манипулативно излагане на въпросния казус. Не бе обърнато почти никакво внимание на становището на Управителния съвет и Комисията по професионална етика на СПБ, на експертното становище на д-р Фъркова-Ангелова.

Да уважават и защитават човешките права - По какъв начин, уважаеми водещи, защитихте достойнството, нарушените авторски права на проф. Ана Димова, кражбата на нейна интелектуална собственост?

Да работят за своевременното и оптимално решаване на обществени проблеми - Плагиатството не е ли обществен проблем? При това събеседникът ви е обвинен именно в такова деяние - с недвусмислена аргументация. Аргументация, подкрепена от цяло едно професионално съсловие.

Да изразяват мнения без страх от цензура - Какво видяхме на практика? Цензура, автоцензура, угодливост пред езиковия капацитет, пред дългогодишния колега-водещ, криворазбрана защита на медията, илюзорно запазване на престижа ? Навярно от всичко по малко, но твърде печално за журналистическата професия.

Журналистът не трябва да бъде зависим под никаква форма - това е основен принцип в професията. Нещо, в което водещите не бяха никак убедителни! Всеизвестно е, че голям брой ТВ канали са обвързани в една или друга степен с различни политически, икономически и корпоративни интереси. Друг е въпросът, че това трудно се доказва. Но в случая думата ни е за Българската национална телевизия.

За БНТ, доц. Лозанов! Точно Вие сте безспорен медиен експерт и дългогодишен председател на СЕМ.

Изложеният случай дискредитира предаване с несъмнено висок авторитет. Колегиалните взаимотношения в него не би следвало да прикриват прояви на непрофесионално поведение на даден негов член. В името на същия този авторитет и на журналистическото призвание.

Извинете!

----------

Доц. д-р Иво Панов е председател на Съюза на преводачите в България, ръководител на специалност "Иранистика" в СУ "Св. Климент Охридски" , член на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти

Авторът изказва лично мнение и не ангажира по никакъв начин с него институциите, в които работи и членува.