Последният вариант на идеята БСП да получи без пари паметника на връх Бузлуджа, известен като "чинията", може и да не противоречи на закона. Но противоречи на морала. И показва липсата на елементарен бизнес усет от страна на държавата. В последните седмици за пореден път между ГЕРБ и БСП захвърчаха популистки фрази и изказвания. Те само показват размера на скудоумието и на нищетата на онази група хора, която започнахме да наричаме "политическа класа", проявявани поне от 25 години насам. Това се случва във време, в което в бивши социалистически страни наследство от някогашните режими от подобен мащаб не само се поддържа, но и носи сериозни приходи.

Тук изобщо не говорим за носталгия по миналото. Макар че има милиони хора в Европа, а и по света, които посещават обекти, свързани с тоталитаризма във всичките му видове. А за възможността чрез историята на подобни паметници да се осмисли същността на това минало. Да се разбере как цели поколения са били съсипани. И хората от новите технологични поколения да получат и познание, и избора да загърбят това минало. Завинаги.

БСП няма морално право да иска нито собственост, нито стопанисване на "чинията". Тя й бе отнета през 1992 г. заедно с още много други притежания на бившата комунистическа партия. Монументът, предназначен да прославя тогавашния режим и бившата БКП, е погълнал официално малко над 14 милиона тогавашни лева. Построен е между 1974 и 1981 г. с "доброволни дарения". Днешният лидер на БСП Корнелия Нинова



може и да не знае какво се криеше зад понятието "доброволни дарения"



в онова време. Може и да не е чувала за прословутото "самооблагане", когато от доходите, и без това мизерни, на обикновените граждани бяха удържани пари за партийни проекти. Или дори за елементарни инфраструктурни проекти, с които иначе държавата не можеше да се справи.

Монументът е построен от тогавашните Строителни войски, които също се издържат от държавата. Така че за "чинията" са платили българите от онова време. А "социалистите от новото време" не могат да претендират и за най-малкото камъче от мозайките в залата на паметника.

Странно е защо БСП се сети едва сега да поиска да стопанисва "Бузлуджа". Този паметник още от 1992 г. е оставен на разрухата и на природните стихии. Там всяка година БСП провежда традиционен събор, опитвайки се да изрови корените си от една сбирка на социалисти от края на XIX век. Парадокс е защо преди 6 години, точно след един такъв събор, тогавашният и сегашен премиер Бойко Борисов се закани да им прехвърли собствеността. Последва решение на Министерския съвет. Парадокс е, че в тези 6 години, въпреки многократните покани, ръководствата на БСП така и не са поискали да получат паметника. Направиха го едва преди броени седмици, след като вече бе ясно, че промененият Закон за държавната собственост не го позволява.

Сега на пленум от БСП поискаха да стопанисват паметника за 10 г. Това е единствената възможност по закона да го вземат без пари. Макар че при данъчната му оценка от 110 000 лв. само в Изпълнителното им бюро могат да се намерят достатъчно хора, които да наддават на търг. Стряскащо е, че



държавата вероятно ще клекне



и ще се съгласи на отдаване за 10 г. Не за друго, а защото така е казал някога Бойко Борисов. И защото Корнелия Нинова упорито го атакува точно в тази посока - Борисов обещава, после се отмята.

Още по-стряскащо е, че се появиха намерения паметникът да се използва пак за идеологически цели. Това е идеалното място да се направи музей на социализма в световен мащаб, каза неотдавна депутатът от БСП Антон Кутев.

В същото време от години "чинията" е хит в информациите за изоставените паметници и за наследството от миналото. В различни класации тя достига до първо място. Интересът е огромен и макар да не фигурира в нито един справочник, потоци от туристи от чужбина и от България непрекъснато се отправят натам. Това се случва, въпреки че теоретично достъпът е отрязан и вътре е опасно да се влиза.

Желание да стопанисват паметника, впрочем, са отправяли и от областната управа на Стара Загора, и от община Казанлък. Защото са осъзнали, че с немного средства за укрепване и обезопасяване на паметника, с осигуряването на транспорт, паркинг и туристическо обслужване от него може да се печели. И то немалко. На практика държавата е пропуснала през тези 25 години не само да си докара солидни приходи от паметника, но и да покаже на по-младите поколения безсмислието и арогантността на оня режим.



Можехме да вземем пример от Румъния,



да речем. При падането на колодата от социалистически режими комшиите бяха последни - в края на декември 1989 г. Неколкодневните събития там, определяни и досега като революция, приключиха с разстрела на Николае и Елена Чаушеску. За това да си говорят историците.

В Букурещ има един туристически обект, който не се рекламира. За посещение там се прави предварителна заявка, само групово, с ограничен брой, макар че по случайност може да ви пуснат и с някоя по-малка група. Влиза се със стерилни калцуни и екскурзовод, който обяснява всеки детайл. Това е така нареченият днес "Палатул Примавера", домът на фамилията Чаушеску от средата на 60-те години на миналия век до самия им край. Не знам как се е казвал някога булевардът, който днес е преименуван на "Пролет", но там са били домовете на някогашната партийна върхушка. Разположен е на запад от Триумфалната арка на Букурещ, в район, който и досега е предпочитан и престижен.

Нищо не издава, че тук е живял някогашният румънски диктатор. Няма ни знак, ни табела. Нищо не може да се види и през оградата. Ако не отиваш целенасочено, може просто да го подминеш. Но



потокът от туристи, повечето чуждестранни, е непрекъснат



Посещението струва 45 леи на човек, около 20 лева. Удивително е, че след онези бурни времена, наричани "революция" и "преход", резиденцията изглежда непокътната. Включително и прословутата "златна баня" от времето на тв репортажите от края на 89-а и началото на 90-а година. Днес ще ви разкажат, че в нея няма и грам злато. Просто жълта боичка...

Гидът акуратно превежда групата през покоите на бившите властелини на страната. Кабинети, апартаменти на членовете на фамилията, зимната градина, басейна с мозайките, киносалона, медицинския център със спа в приземието... Сградата имитира испанско имение, заето от посещение на Чаушеску при Фидел Кастро, казва гидът. Обзавеждането е ренесансов стил, има стаи с мебели стил рококо, Луи XIV, арт деко... Младият гид търпеливо обяснява как по това време заради изплащането на външни дългове в Румъния е нямало достатъчно храна, как са ходели в България за най-необходими стоки. Като българин, расъл в Русе в онези времена, помня и как се ходеше "оттатък" за кафе, детски дрехи и играчки, предимно китайски. И как след това тъжни съседи се появяваха по кьошетата, опитвайки се да разменят някой друг марципан или играчка за левове, с които да си купят храна.

Но през цялото време не те напуска усещането, че вървиш през някакъв тотален кич. Тягостно е. Непонятно съчетаване на стилове. Обзавеждане, което е имитация. Е, с гордостта, че имитациите са произведени в Румъния. Старият черно-бял "Филипс". Масата, на която се твърди, че са посрещани президенти. Дори друг от митовете - гардеробите, изглеждат по-скоро мърляво. Отново имитации, произведени от местни фабрики, макар и за фамилията. Дори пауните, заради които, казва гидът, е била направена зимната градина, ги няма. Мяркам само един много сив женски екземпляр. И още се блъскам в информацията, че Николае имал 12 братя и никой от тях никога не е стъпвал там. Иначе, че е бил пръв приятел с Тодор Живков, няма защо гидът да ми го разказва.

Дворецът на парламента може и да се приема за най-забележителната сграда от онова време. Вероятно малцина знаят, че е имало



планове да бъде взривен



Започната през 1984 г., сградата не е била завършена по времето на диктатурата. Все пак е достроена, сега там е парламентът, куп други институции, Музеят на съвременното изкуство. Входът е 35 леи, 15 лева, на човек за разходка из част от залите и балкона. Още 30 леи за снимане. Но тук най-впечатляващото е, че в Букурещ с гордост показват онова, което е оцеляло от грандиозните планове на фамилията, в други квартали. Дворецът, втората по големина сграда в света, има специално мраморно стълбище, където Чаушеску да посреща чуждестранни гости. Панорамният балкон е бил замислен като място, откъдето да приветства благодарния народ. По ирония на съдбата, казват екскурзоводите, първият, който приветства народа от балкона, бе Майкъл Джексън...

В Румъния обаче има и един обект,



съпоставим по грандиозност и безсмислие с "Бузлуджа".



Това е високопланинският път Трансфарагашан. 90-километровото трасе свързва Трансилвания с Влашко не през проход, а директно през Фарагашкия дял на Карпатите на около 2100 м надморска височина. Построено е между 1970 и 1974 г., с много пари, хиляди тонове динамит и десетки загубени животи. Легендата е, че след Чешките събития от 1968 г. Чаушеску търсел начин да си премести войските от юг на север, в случай на съветска инвазия. Няма как да е истина - и досега пътят е отворен официално от 1 юли до 31 октомври. При това има трасета в по-ниски проходи, които са далеч по-удобни. Това просто е едно безсмислено усилие, което да покаже, че "можем да победим природата и да се изправим срещу всички пречки".

Никой нямаше да знае за този път, но преди няколко години Top Gear го включи в десетката на най-атрактивните и опасни пътища в света. Той наистина е такъв, затворен е 7 месеца в годината, защото няма нито лавинни преграждения, нито мантинели - просто нищо, караш на собствен риск. И въпреки това в последните години прииждат стотици хиляди автомобилисти, мотористи, велосипедисти. През новите медии пътят има нов живот, а местните хора - ново препитание. Защото преходът отнема ден, а някъде трябва да се настаниш, да похапнеш, да си купиш местни продукти. На превала има платен паркинг, множество магазини за местни храни. И един тунел, за който отговорно мога да твърдя, че е единственият в Европа, по-мизерен от тунелите по "Хемус".

Разказвам това, защото в края на двудневно преминаване през тези места през миналата година дъщеря ми каза: "Добре, много сте ми разказвали за онова време. Сега разбрах защо са застреляли Чаушеску. Но защо само веднъж?" Родена е в края на декември 1989 г., точно три дни преди да избухне онова нещо, което в Румъния още наричат революция...

Заради играта на чест на Нинова и на мачовщината на Борисов днес държавата ни е на път да пропусне все още възможния шанс да спечели от оцелялото наследство на миналото. И да намали носталгията. Да покаже, че сме преминали отвъд 1989 г. Но не иска. Защо - без коментар.



ЛЕГОВИЩЕ

Някъде тук мислех да добавя най-грандиозното задръстване, на което съм попадал в Европа - по пътя от Кетржин към "Вълчето леговище". Това е командният пункт на Хитлер от 1941 до 1944 г. за Източния фронт и там той е прекарал за тези години повече от 800 дни. Взривен от нацистите в началото на 1945 г., но заради масивното строителство повечето от бункерите са оцелели. Някога е бил в Източна Прусия, днес е насред Полша. Изоставен до 1992 г. Оттогава е отворен за посещения. Полша е страната, в която споменът за нацизма е особено болезнен. И където се обсъжда закон за премахване на паметниците от тоталитаризма, основно съветски. Но това е друга тема.