На 1 юни депутати от ГЕРБ са внесли в парламента проект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Обществено обсъждане не е провеждано, но въпреки това преди няколко дни той бе приет на първо четене от Народното събрание. Преди това текстът, предвиждащ сериозни изменения и допълнения, е бил скоростно изстрелян през пет комисии, които са разгледали 97 страници в късия период от 7 до 21 юни.

Обратно на твърденията в мотивите, планираните изменения са съществени и не се "запазва философията, концепцията, основните принципи, структурата" на АПК. Законът обхваща огромна част от защитата на основните права на гражданите срещу възможен произвол от изпълнителната власт и други държавни органи.

Закъде бързат народните избраници, кой е изработил проекта, защо не е проведено никакво обществено обсъждане и защо текстът е публикуван на сайта на парламента в pdf снимка формат (така че да е затруднено четенето и търсенето в него)?

Липсва какъвто и да е анализ как ще се отрази на защитата на основните права и достъпа до правосъдие.



Липсва и анализ какви проблеми са констатирани



при цялостното прилагане на АПК, които да налагат предложените промени. Е, някои проблеми са изложени, като например това, че "таксите (за касационно обжалване) са символични ...и не отговарят на икономическите условия", а косвената последица била "създаване на предпоставки за злоупотреба с правото на жалба". Вероятно в една развита демокрация заявката, че ще се ограничи достъпът до правосъдие в името на борба със "злоупотребата с правото на жалба" ще е достатъчна, за да бъде незабавно отхвърлен споменатият проект. Като друга причина за промените е посочено наличието на противоречива съдебна практика, без анализ на различните решения. Коментира се и бавното правосъдие, без да се адресира въпросът, че то е най-вече във Върховния административен съд (ВАС) и че едни отделения разглеждат делата много по-бързо от други.

Който е успял, спешно и набързо е внесъл становище. Всички представени становища са критични. След като видимо е нарушена процедурата по обществено обсъждане на значителни промени със съществено значение и от това са удивени и представителите на изпълнителната власт, какъв друг извод да си направи обществото освен за лобистки промени?

Кой е работил по проекта? Ясен отговор няма. Преди внасянето на проекта, според официалната информация, е действала група юристи, която не става ясно дали го е подготвила, обсъдила, или и двете. От мотивите узнаваме, че



проектът е "разгледан с положителни препоръки" от комисия към ВАС,



председателствана от заместник-председателя на ВАС, с участието на двама от осемте председатели на отделения във ВАС, съдебен помощник (забележително!?), двама професори по административно право и адвокат, представен като академичен деятел. Проектът е бил докладван пред комисията от двама от членовете й, което засилва съмнението за неясна разделителна линия между изработване и обсъждане на проекта. Изрази като "производства по частни жалби, направени в касационното производство" показват ясно, че едва ли върховните съдии дори са поглеждали, камо ли преглеждали текстовете.

Крайно проблематично е промени в законодателството да се обосновават единствено с това какво смятат определени съдии или адвокати. Не е редно едновременно да пишеш законите и да правораздаваш по тях, защото това съсредоточава огромна власт в ръцете на едни и същи хора. Неразбирането на това от народните представители - вносители на промените, говори за зле научен урок по демокрация.

Водещи в проекта за изменение на АПК са две линии - драстичното повишаване на таксите и разходите за административно правосъдие във вреда на жалбоподателите и митичното електронно правосъдие. Относно държавните такси се предлага "съвсем умерено увеличаване на размера". Под "съвсем умерено" вносителите имат предвид увеличаването на таксата по касационно обжалване и отмяна на влезли в сила решения за гражданите 18 пъти (т.е. от 5 лв. на 90 лв.), за неправителствените организации - 90 пъти (от 5 лв. на 450 лв.), а за търговските дружества - 9 пъти (от 50 лв. на 450 лв.). Така разбираме и кои според вносителите са основните "злоупотребяващи с правото" на административно правосъдие - това са неправителствените организации и гражданите.

Така става ясно и къде основно "удря" законопроектът - по защитата на основни човешки права. Проблемът не спира дотук. При дела с интерес държавната такса става максимум 3400 лв. при интерес до 10 млн. лв. и максимум 9000 лв. при интерес над 10 млн. лв. Дотук добре, можем да кажем, че е редно съдебната система да бъде финансирана от жалбоподателите с такива интереси. Пропуска се обаче дребният проблем, че според практиката на ВАС неправителствени организации (НПО), които се опитват да защитават гражданите от "тъмни" проекти като АЕЦ "Белене" и други схеми в областта на ядрената енергетика например, са осъждани да плащат разноски по делата на базата на цената на съответния обект. По дело, в което НПО-та дръзнаха да поставят въпроса не следва ли да се направи оценка на въздействието върху околната среда при продължаване на експлоатацията на два ядрени реактора, бяха осъдени да платят на инвеститора хонорари в размер на десетки хиляди левове. Лесно можем да си представим какъв ще е ефектът, като се постави и предварителна преграда във формата на такса по касационно обжалване или отмяна.

Добавя се и изискване касационната жалба и молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение да бъдат подписани от адвокат. Смисълът на административното правораздаване е



не само жалбоподателят, но и цялото общество да се ползва от плодовете на съдебния контрол.



Затова съдилищата са длъжни да обсъдят изцяло законността на административните актове, в делата участва прокурор, а участието на жалбоподателя е евтино и без задължително участие на адвокат. И после в мотивите ще ни уверяват, че не се променяла "философията и принципите" на закона!

Под благовидния предлог за въвеждане на електронно правосъдие вносителите предлагат да се въведе уведомяване по електронна поща, където гражданите, които имат такава, да получават съобщения за решения, които засягат съдбата им. В текста на проекта изрично се подчертава, че засегнатият ще се смята за получил съобщението, "независимо дали същото е било прочетено от получателя".

Практиката показва, че нерядко електронните съобщения не се получават поради технически или административни проблеми. В проекта не са предвидени гаранции за сигурност на електронната комуникация, което е съществен пропуск от гледна точка на защитата на основните права. Излиза, че при техническа грешка или пропуск административен акт с неблагоприятни последици ще се смята за влязъл в сила поради уж изтекъл срок за обжалване. Така, без да знае, че е издаден неблагоприятен за него акт,



гражданинът ще бъде лишен от възможността да го обжалва



В допълнение се предвижда възможността за устно уведомяване, а като капак на всичко се въвежда всеобщо задължение за адвокатите, които практикуват по административни дела, да си набавят електронни подписи.

Когато промените са без истинска оценка на въздействието, не можем да очакваме качествени текстове, адресиращи реалните проблеми. И имаме пълното право да се отнасяме с максимално подозрение към промени, вдъхновени от възгледа, че гражданите и техните организации са "злоупотребители" с правата и спокойствието на съдиите и не заслужават друго, освен скъпо правосъдие, което да намали шансовете им за справедливост.



*Текстът се публикува със съкращения от блога на фондацията.