|
| Христо Блажев |
На първо място, искаме да благодарим на господин Балев, който неволно (или не?) дава повод отново да се заговори за книгата "Детски и домашни приказки" на Братя Грим в превод от немски на Слави Ганев - и по-точно на новото й издание след научна редакция, която бе щателно извършена от гл. ас. д-р Иван Попов, специалист по немскоезична литература и преводач от немски език, завършил германистика и защитил докторат в Гьотинген. Редактираното издание (в което приказките на диалект вече звучат като останалите, а корекциите са, както се очакваше, почти изцяло в приложенията към книгата) ще се появи по книжарниците в края на юли или началото на август. С това обещание даваме отговор на екзистенциалното чудене на автора на пасквила "Печалните приключения на Братя Грим в българския литературно-промишлен комплекс", публикуван в един от прежните броеве на вестника. Разбира се, г-н Балев лесно можеше да научи този факт, ако просто бе попитал, което не ще да е трудно - с него сме "приятели" във Фейсбук и сме работили две години в една редакция, където все някой още пази телефонния ми номер, пък и не е да ми няма координатите и в блога ми, и в сайта на "Сиела", но очевидно това иначе базисно за един журналист усилие му се е сторило излишно. Защото, ако нещо се търси с втора поредна и идентична по същността си статия, то не е да се даде думата и на двете страни, а по-скоро повторно обругаване на едно издание, което г-н Балев дори не си е направил труда да прочете, но пък очевидно смята за нужно пак и пак да плюе, смесвайки свои лични вълнуващи конспиративни измислици с подбран преразказ на чуждо мнение.
Да, правилно прочетохте, може би в пространното изложение на Иво Балев сте изпуснали фундаменталното признание - "А аз наистина не съм я чел и нямам никакво намерение да я прочета в този й вид", което е доста показателно за нивото, на което е неговото компетентно уж отсъждане. Със сигурност преразказването на чужди статии (с удобно пропускане на всичко, което не е критика) не е точно журналистически коментар, достоен за страницата "Наблюдател" на авторитетен вестник като "Сега", затова и ние не смятаме за нужно нито да спазваме културен и сдържан тон, нито да отговаряме в подробности на всяка измишльотина в текста.
А измислици - бол, нека все пак се спрем на основните. Още в началото авторът сочи като мотивация за текста си факта, че в електронно списание "Егоист" излязла статия за книгата. От което прави изненадващ квантов скок до твърдението, че този материал е платен от някого (разбирай, от нас, "лошите" издатели), а още повече - и материалът е спонсориран в социалните мрежи! Гръм и мълнии, какво кощунство! Някоя медия е пуснала материал и иска той да бъде прочетен! Ха...дали пък статията, която г-н Балев е изсипал, не цели точно същото? И наистина бих се изненадал, ако рекламният отдел на "Сега" не спонсорира важни статии, това е добър подход за стигане до по-голяма публика.
Не, ние от издателство "Deja Book" нямаме общо с този материал, както и с всички, които се изсипаха покрай изданието. Дори в собствения ми книжен блог, който не страда от липса на популярност, не съм писал за книгата все още. Така, черна точка за Иво Балев, който си измисля конспирация и дори не си прави труд да я защити, а използва довод като "Трудно ми е да повярвам, че издателите нямат съвсем нищо общо".
И на нас ни е трудно да повярваме, че журналистиката оре дъното така, ама ей на, четем и се налага да повярваме.
Ако предишната статия бе публикувана в хумористично издание и това обясняваше нелепостта на изложените в нея дръзновени разсъждения, то няма оправдание същото да се изсипва и по страниците на "Сега". Но тъй като е допуснато, и аз ще си позволя да използвам откъси от публикуваното в "Прас прес" право на отговор.
За втори път г-н Балев си прави труда да отдели внимание на де що критика срещу книгата има налична, била тя основателна, или не. Част от нея беше ясно опровергана, а дори и най-критичните анализатори отбелязаха, че основното - приказките - всъщност са преведени добре, а признатите от издателството фактологични грешки в предговора и приложенията са вече коригирани, воглаве с приказките, преведени на диалект, и скоро новото издание ще излезе на пазара.
Още в подзаглавието на статията Иво Балев нарича книгата "фалшива", което е ъпгрейдната версия на "фейк", което бе използвал в предишната статия. Но книгата и тогава, и сега не е нито едното, нито другото, и дори бегъл поглед над нейните 832 страници би го доказал, но по-лесно е да се изпляска едно твърдение и после да се изсипят толкова много думи, че да се получи ефектът TL;DR - защото е важно какво казваш в началото, пък останалото я е четено, я не. Следва странното определение "объркано и залутано до безтегловност" за книгата, което по-скоро може да се отнесе до текста, който имаме неприятното задължение да обсъждаме, но нейсе.
Всъщност дори не ни е смешно, тъжно ни е. Защото лъжа след лъжа се тиражира - пак се твърди измислицата, че книгата не е преведена от немски... ами е. Пак се твърди, че за рекламата й са впрегнати някакви митични медийни батальони (наречени "окололитературни субекти", което и г-н Балев според нас си няма идея какво трябва да означава, ама ей на, пльоснато е за ефект)... не, нито лев не бе похарчен за рекламата на книгата, достатъчно скъп проект беше, за да нямаме възможност и да я рекламираме.
Така беше и с предишните ни класически проекти - "Кралят в жълто" на Робърт У. Чеймбърс, "Дракула" на Брам Стокър, "Монахът" на Матю Грегъри Луис, "Мемоарите на една лека жена" на Джон Клилънд, които, точно като приказките, бяха преведени по оригиналните първи издания, придружени с предговори и подробни обяснителни бележки. С което и отговаряме на диренето на сметка защо сме превели точно първото - защото така сме решили и сме го направили, не сме правили счетоводен анализ на продажбите на различните издания на приказките от самите Братя Грим. Криво - право, това е първото издание - и засега само жълто-кафявите "медии" ревяха срещу съдържанието на приказките. Но ето че получават достойна подкрепа и от колегите си.
За това само изказваме своето съжаление. Ние не можем да призовем вестник "Сега" да изтегли броевете си с тая абсурдна статия, стар вестник няма стойност по принцип. Но обещаваме да изпратим едно копие от новото издание на "Детски и домашни приказки" на Братя Грим до Иво Балев - някак все пак имаме надеждата, че би чел от нея на детето си, не са хич лоши приказките.
Благодарим на вестник "Сега" за предоставеното място за отговор.
Бележка на "Сега":
КОГАТО САКАТИЯТ ХВАНА ЗАЕКА ЗА ШЛИФЕРА....
Респектирани сме от желанието на издателите да поправят първото си издание на "Детски и домашни приказки". Още повече се вълнуваме колко ли усилия е положил поканеният германист, за да го редактира, защото проблемите в превода далеч не се изчерпват с диалектите. Част от тях бяха посочени от проф. Ана Димова и проф.Майя Разбойникова-Фратева. Отговорът на въпроса дали е редно проблематичното първо издание да продължава да се предлага в книжарниците е изцяло в сферата на етиката и добрите издателски практики.
https://litvestnik.wordpress.com/2017/02/28/%D0%B0-%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D1%88%D0%B5-%D0%B4%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5-%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%81/
http://www.kultura.bg/bg/article/view/25761
(Заглавието на бележката е цитат от първото издание.)
Надолу може и да не се чете.