Политиците са нещо като санитари на обществените сакатлъци. Сакатлъците пък се предизвикват от неизбежния сблъсък между интересите на различни групи. Политиците, при това всички, трябва да са санитари, но на практика го изискваме само от онези, които са на власт. Политиците в опозиция нерядко са катализатори на такива сакатлъци. Понякога са и техни детонатори.

Горе-долу такива са основните задължения в тази професия - политик. Другите характеристики са степени на умения и ловкост при упражняването й, но все е в рамките на горенахвърляните, макар ангро, рамки.

Журналистите пък, които преди бяха малцина, а сега - с повсеместния интернет, със социалните мрежи, блогърството и влогърството, са огромно мнозинство в обществото (тоест всеки стана журналист, както всеки е фотограф с новите машинки); е - те са нещо като озвучаваща система. Една огромна стена за какофонично ехо, могъщ интерпретационен фон, на който политиците с техните думи и действия някак порастват,



макар само виртуално, а не морално и интелектуално -



и стават исполински като сянката на дребния Сам в кулата на орките, да речем. (От киносагата "Властелинът на пръстените")

Опасно е да има политик на власт, който се държи като политик в опозиция по време на сакатлъци. Но непрекъснато гледаме такива. И е не по-малко опасно да оставиш интерпретациите на екшън като този в Асеновград на огромната тълпа "нови журналисти", както аз наричам реагиращите в Мрежата на каквото и да било. Имам предвид общи тезиси като: "Цигани бият български деца" - тезата на патриотари и мотористи, и контрапропагандата от хуманистичен тип, също нелепа като генерализация: "Български деца бият мюсюлманки".

Тези неща - незначителни в крайна сметка като първоначални инциденти, до голяма степен са плод именно на подклаждан от политиците радикализъм. Не казвам, че го измислят политиците - о, не; те само го вземат като настроение от някои уплашени, обезверени от немотия и силно емоционални, ала необразовани слоеве. Този радикализъм е най-лесният, но и най-порочният начин за печелене на привърженици. Ако аз искам например да вляза с летящ, макар и опасен, старт в политиката, няма да говоря това, което ви говоря сега, а ще артикулирам убедително горе-долу следното: "Съседите искат нашата земя, циганите искат нашата кръв, бежанците искат нашите къщи и пари, турците искат нашата вяра и нашите жени! Обединявайте се, братя, и заставайте зад мене, аз ще ви поведа към светлото бъдеще на чистата българщинА!"

Не си мислете, че виня само нашите политици. И че по стар автопринизяващ навик търся злото само тук. Нищо подобно. Злото е навсякъде. Искам да ви обърна внимание, че политиците на власт, особено в големи и силни страни, някак също обичат конфликтите от политически, етнически, социален и всякакъв аспект в другите части на света. Особено в такива части, които им се струват в тяхната сфера на влияние. И медиите - тоест журналистите там, също ги обичат. Охотно ги интерпретират и по възможност - добавят апломб и подробности, без да излизат уж от истината, но то е истина, отразена в безброй криви огледала. Повярвайте, знам как се прави това. С включването пък на големия хор в Световната мрежа се стига до коментарни изблици от социален, религиозен и етнически характер, които са направо патогени. Те заразяват с ненавист и страх много мозъци, особено тези в по-луди и по-незрели глави. Така и в нашите конкретни български неща се набъркват всички големи, които не ги мързи, и повярвайте - всички те имат интерес да имаме конфликти и проблеми, понеже разчитат да ги викнем накрая като върховен арбитър и попечител.

Сега нека ви върна към термините от лозунгите, които цитирах по-горе. "Български деца, цигани, мюсюлманки..."

Цигани се бият помежду си всеки ден, български деца се бият помежду си всеки ден, мюсюлмани се избиват всеки ден по света, но това не става обект на такова политическо лозунготворчество, каквото се получава при нелепите обобщения от етнически и религиозен характер. Затова, понеже не съм политик, ще ви насоча



към моя любим култ - пастафарианството.



Пастафарианството, или култът към Летящото спагетено чудовище, съществува около 12 години. Създател му е американецът Боби Хендерсън, пожелал да пародира традиционните религии и антагонизма между тях. Един от атрибутите на правоверния пастафарианец е да ходи с гевгир на главата си. Въпросният гевгир докара много беди на австриеца Нико Алм, на руснака Андрей Филин и други още особи. Те искат да са с този гевгир на снимките за шофьорска книжка, паспорт и други документи, а властите ги мразят заради този зевзеклък, пращат ги по психиатри и прочее. Логиката на пастафарианците е следната - след като някои се увиват с чалми, други носят кипа, трети брада и расо, то и ние имаме право да носим символа на нашата вяра официално.

Обикновено пастафарианците побеждават в съдебния спор!

Както вече казах, не съм политик, затова си позволявам само този съвет: гледайте през гевгира всеки, който драматизира и насъсква едни двуноги срещу други. Той е или обикновен негодник, или негодник, който иска власт.