Решение на Постоянния арбитражен съд в Хага по датиращ от десетилетия териториален спор между Хърватия и Словения поставя под въпрос бъдещо разширяване на ЕС. Магистратите се произнесоха в полза на Любляна, като стигнаха до заключението, че три четвърти от спорния Пирански залив принадлежат на Словения. В решението, което се състои от 300 страници, се посочва също, че Словения трябва да получи достъп и до международни води, но магистратите отхвърлят иска целият Пирански залив да бъде обявен за словенски. Страната настоява за директен достъп до международни води, тъй като в момента, за да стигнат до нея, плавателните съдове трябва да преминат през италиански или хърватски териториални води.

Спорната територия между двете държави представлява тих залив в северните части на Адриатическо море, кръстен на стария словенски град Пиран. Част от залива е и хърватска, което през 90-те години, след независимостта на двете държави, породи спора за 13-те квадратни километра суша на Пиранския залив.

Словения, която разполага само с 46 км брегова линия, настоява, че достъпът й до международни води е заплашен, тъй като Хърватия, която има 1700 км брегова линия, иска границата между тях да бъде поставена в средата на залива.

Словения ликува, а Хърватия не признава решението на съда и е категорична, че всичко си остава така както е и в момента. Страната дори нямаше свой официален представител в съдебната зала в Хага, за да чуе лично решението на Постоянния арбитражен съд, а минути след произнасянето му премиерът Андрей Пленкович заяви пред журналисти в Загреб, че



страната му не е длъжна и няма да приложи постановлението



Словенският му колега Миро Церар обаче припомни, че решението е окончателно и задължително за изпълнение от двете държави. "Това решение е исторически момент за Словения", заяви гордо Церар.

Съдебното решение сериозно изостри дипломатическите отношения между двете съседни страни, което може да окаже сериозно влияние върху бъдещото развитие на ЕС. Очакваше се то да бъде използвано за решаването на други подобни териториални спорове, свързани със страните от Западните Балкани. Шест от държавите правят усилия да влязат в ЕС, а три от тях - Сърбия, Черна гора и Босна имат неразрешени гранични спорове с Хърватия. Загреб може да откаже да преговаря и дори да наложи вето за присъединяването на трите държави към ЕС. Самата Хърватия беше в подобна ситуация, когато през декември 2008 г. Любляна блокира преговорите й за членство в ЕС заради спора за Пиранския залив, който датира още от времето на разпадането на бивша Югославия през 1991 г.

След многобройни неуспешни опити за постигането на двустранно решение на въпроса през октомври 2009 г. тогавашните министър-председатели на Хърватия и на Словения Ядранка Косор и Борут Пахор се договориха спорът да бъде решен от Международния арбитражен съд в Хага. Така Любляна отмени



ветото, наложено на преговорите за хърватското еврочленство



Постоянният Арбитражен съд в Хага стартира самата процедура по казуса в края на 2014 г. Така с нерешения териториален спор за Пиранския залив на 1 юли 2013 г. Хърватия стана пълноправен член на ЕС.

Сега обаче Загреб отказва да приеме решението. Правителството обясни, че няма да се съобрази с разпоредбата на магистратите в Хага, тъй като още през 2015 г. се е оттеглило от арбитража заради неправомерни действия от страна на словенския представител в съда. Съставът на Постоянния арбитражен съд се състои от петима съдии, като всяка от спорещите страни има по един свой представител. Съдът назначава останалите трима съдии, като единият от тях е и председател на състава, който гледа спора. Разговорите между съдиите и представители на спорещите страни извън съда са категорично забранени. През юли 2015 г. хърватският в. "Вечерни лист" публикува



тайни разговори за спорния Пирански залив



между тогавашния словенски съдия в Арбитражния съд Йерней Секулец и защитничката на интересите на родината му пред институцията Симона Дреник. Съдията Секулец заявява на Дреник, че съдът най-вероятно ще изпълни искането на Словения и ще й предостави 75% от водите на Пиранския залив. Записаните разговори са проведени в периода между ноември 2014 г. и януари 2015 г. Двамата първоначално отричаха автентичността на разговорите, но по-късно и двамата подадоха оставки. Това накара Хърватия да се оттегли в знак на протест. "Позицията на Хърватия е известна. Напуснахме арбитража, тъй като за нас той е безвъзвратно опетнен и компрометиран", припомни хърватският премиер Андрей Пленкович. От своя страна Любляна не оспорва тези обвинения, но настоява, че Загреб трябва да се придържа към условията на споразумението, което доведе до вдигане на словенското вето за влизането й в ЕС.

Лидерите на двете спорещи страни предстои да се срещнат на 12 юли, за да обсъдят въпроса на четири очи. Ясно е обаче, че нито Церар, нито Пленкович са готови да направят компромис. Властта в Любляна вече подготвя специална нота, която ще бъде връчена на Загреб с призив арбитражното решение да започне да се прилага незабавно. Словенското правителство ще назначи и специална група, която ще координира прилагането на разпоредбата. От кабинета на Миро Церар изрично подчертаха, че на предстоящата среща премиерът няма да говори за ново решение за граничния спор, както настоява Хърватия, а за прилагане на арбитражното решение, което е задължително и за двете страни.



КЪДЕ ДА СЕ ЛОВИ РИБА

Люблянският вестник "Дневник" разказа историята на словенския рибар Елвин Сабадин, който на 11 май ловил риба във водите на залива край границата с Хърватия. До неговата лодка в един момент се приближил хърватски полицейски кораб, който го предупредил, че е навлязъл в териториалните води на Хърватия. Той и екипажът били призовани да излязат от хърватските води обратно към Пиран, което те направили, защото практически били принудени да го сторят. "Хърватският кораб, който беше много голям, застана до нашата лодка по такъв начин, че ние нямахме друг избор, освен да се върнем", заяви рибарят.

След това се появил кораб със словенски гранични полицаи, които предупредили хърватите, че са влезли в словенски води. "Дневник" пише, че тогава хърватите извършили "агресивна маневра" към словенския кораб в опит да го изгонят, но инцидентът е бил осуетен в последния момент и никой не е бил ранен.

Вестникът посочва, че такива "инциденти" зачестяват напоследък.

Словенците изпратиха на 4 юли протестна нота до Загреб, в която настояват съседите им да се съобразят с арбитражното решение.Хърватският външен и европейските въпроси Давор Иво Щир заяви, че действията на хърватската гранична полиция са били законни.