Наскоро се случи нещо, което никой дори не допускаше - БСП обяви, че ще подкрепи ГЕРБ за тяхно законодателно предложение. При това не за какво да е предложение, а за засягащо със сигурност стотици хиляди български граждани и още толкова фирми.

Става дума за идеята да се въведе 10-годишна абсолютна давност и за частните дългове. Такава към момента съществува само за публичните - данъци, мита, акцизи, такси, глоби. Давността за тяхното събиране е по правило 5 години, но има и установена 10-годишна абсолютна давност, след изтичането на която държавата не може да си търси тези вземанията.

Сега ГЕРБ предлагат да има такава и за частните задължения -

за дългове между отделни граждани, между фирми, между банки и граждани и т.н. Тази припламваща през няколко години идея бе отново поставена на масата по време на форум "Край на вечния длъжник", организирана от парламентарната правна комисия и евродепутата Емил Радев. В края на май т.г. група депутати от ГЕРБ са внесли поправки в Гражданския процесуален кодекс, засягащи изпълнителното производство. С преходните и заключителните разпоредби на проекта се въвежда и нова разпоредба в Закона за задълженията и договорите.

Тя гласи, че "с изтичането на 10-годишен давностен срок се погасяват всички необезпечени вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването на давността". Изключение се прави за задължения, които са отсрочени или разсрочени, както и дългове на еднолични търговци. Именно тази разпоредба БСП обяви, че ще подкрепи. Нещо повече. Социалистите казаха, че ще подкрепят само нея от целия внесен от ГЕРБ проект за промени в ГПК. Но и за нея предупредиха, че е необходимо да се изясни смисълът на "необезпечени вземания", за да не попаднат всички видове вземания в тази категория.

Евродепутатът Емил Радев обяви, че по негови данни



"над 600 хиляди български семейства имат дългове, има заведени



процедури срещу тях". Аргументите за въвеждането на такъв краен срок, след изтичането на който няма да може да се търсят дългове, е, защото според действащият закон има 5-годишна давност за всички вземания, за които не е предвиден друг срок, и 3-годишна давност за т.нар. периодични вземания - за възнаграждения за труд, за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, за наем, лихви, сметки и др.

"С всяко едно действие на кредитора - било със завеждане на съдебно дело, било в хода на изпълнителното производство, тази давност се прекъсва и започва да тече наново. Така стигаме до правния парадокс



да се водят производства в продължение на 10-15 години и даже когато



длъжникът почине, ако неговите наследници приемат наследството му, продължават да дължат тези суми", обяснява Радев. Той обяви, че обикновено 4-5 години след изтичането на срока за погасяване на дълговете, кредиторите ги продават на колекторски фирми, които започват да притискат длъжниците. Според евродепутата 10 години абсолютна давност е достатъчно дълъг срок, за да се даде възможност да се събере вземането. "След това длъжникът с едно обикновено волеизявление спрямо кредиторите може да каже: "Изтече погасителната давност, оттук нататък дългът ми е погасен", обобщава Радев.

Всъщност има и още редица аргументи на авторите. Като например, че по този начин длъжниците няма да са завинаги свързани и че така няма да бъдат преследвани и наследниците им до девето коляно. И че щом държавата може да си позволи да преследва примерно данъчен длъжник само 10 години, е логично това да се случва и за частните дългове. А на практика се получава, че кредиторите могат да преследват длъжника неограничено, като прекъсват действащата давност. Например при задължение към банка от 2006 г. - станало изискуемо или тогава е бил крайният срок за погасяване на кредита, ако не са предприети мерки до сега, през 2012 г. давността е изтекла. Това е при общата погасителна давност от 5 г. Но ако тя е прекъсвана, дългът е още наличен. А прекъсването означава действия, предприети от кредитора по събиране на вземането - например изпълнителен лист, нотариална покана, писмо за прекратяване на договор с искане за плащане и всякакви други законни действия. Според данни на вносителите



след 7-ата година малка част от кредиторите успяват да съберат вземанията си



Освен това в повечето случаи ставало дума за малки суми - битови сметки, потребителски кредити и др. Тезата е, че с 10-годишната абсолютна давност ще се предотврати и натрупването на разходи за събирането на дълга, които понякога надхвърлят размера му.

Всъщност идеята за въвеждането на абсолютната давност заменя обявеното преди време намерение за въвеждане на фалит на физическо лице. ГЕРБ се отказаха от него още при предишния си мандат. Аргумент за изоставянето на идеята за т.нар. частен фалит беше липсата на няколко регистъра, които биха били от особено значение за процедурата. Нямало такъв, в който да се види цялата задлъжнялост на едно лице. Съществуващият Централен кредитен регистър съдържа информация само за дълговете на гражданите към банките и нефинансовите дружества и информацията в него е достъпна само за тези институции. Регистърът не е публичен.

Не се отразяват никъде и другите задължения - към мобилни оператори, топлофикационни дружества, ВиК и др. Би трябвало да се изгради и друг регистър - за физическите лица, които са изпаднали във фалит, така както се обявява решението на съда за несъстоятелност в търговския регистър. Самото създаване на такива регистри не е основният проблем, а как биха се попълвали, за да се опазят личните данни, особено ако са общодостъпни, защото така ще станат достъпни освен лични данни, също доходи и задължения. Това бяха само част от аргументите да не се тръгва към частния фалит.

Сега управляващите твърдят, че



10-годишната абсолютна погасителна давност е за предпочитане пред въвеждането на личния фалит



Мотивът им е, че потребителската несъстоятелност е свързана с много ограничения - върху имуществото на длъжника, правото му да заема определени длъжности и да упражнява определени професии, да се разпорежда с банковите сметки и доходите си. "Тук даваме бърз и безплатен начин. А потребителската несъстоятелност винаги е свързана с разноски. При нивото на българските заплати много трудно някой ще отдели 200 лв., особено след като е закъсал, да плаща на синдик или на друг надзорен орган", изтъква например Емил Радев.

Така или иначе управляващите посочват идеята си за абсолютната давност като нещо изцяло положително и с мисъл за длъжника - за да не му тежи цял живот, и с мисъл за кредитора - да се дисциплинира и да си търси дължимото по-бързо.

Но бившият служебен премиер и преподавател по гражданско и търговско право Огнян Герджиков

определи въпросната идея като поредната "тежка самодейност".

"Има абсолютна давност в публичните вземания, но в частните отношения ще бъде катастрофа", прогнозира Герджиков. "Един съдебен процес в България много често трае над 10 г. По време на съдебния процес сега давността не тече, тя е спряла. Минат 10 г. и тези пари никога не мога да си ги взема, защото е изтекла абсолютна давност. Това е страхотен стимул за длъжниците да бягат. Ще има едно криене, едни болни адвокати", обясни той. И в думите му има логика, като се има предвид, че дори инспекторатът към Висшия съдебен съвет се е натъквал на граждански дела, които са били гледани дори над 15 години. Така и всеки сам може да изчисли какво примерно ще стане, ако един човек дължи на друг 50 000 лв. И решава, че ще успее да се крие 10 години, дори и срещу него да има заведено дело. При това става дума за дела на поне две инстанции. Ако влезе в сила абсолютната давност и ако съответният длъжник успее да "устиска" 10 години, в един момент той може да каже на съда - ами изтече 10-годишната абсолютна давност.

И съдът ще трябва да прекрати делото, а кредиторът ще пие една студена вода. Може да става дума за десетки и стотици милиони дългове. И за стотици и хиляди кредитори. За хора, фирми.