Затова сме на този хал, защото тъкмо се съсредоточиш, тъкмо ти се отвори третото око и се появи второто дишане, тъкмо инструментът запее и работата се заотмята сама, някой те прекъсне и разсее! Оставих пинсетите и с една недоизскубана и една непипната ноздри отидох да отворя единствено и само защото не губя надежда, че някой ден на вратата ми ще позвъни Анджелина Джоли, според теорията на вероятностите има някакъв шанс това да се случи, особено след раздялата й с онзи въздух под налягане, възможно е да остави тя децата на Брад Пит и да потърси ново начало в далечна България.

Беше полицай, което също не противоречи на теорията на вероятностите и към настоящия момент е за предпочитане, защото не съм доизмислил някои детайли по темата "Две жени, едната от които А. Джоли, а другата жена ми, в една кухня".

- Отворихте, значи... - измърмори той, поопери се - Документите за проверка!

Въздъхнах, пък му обърнах внимание на неясен момент:

- Това пък защо?!

- Ами за да ви връча евентуални електронни фишове - обясни той.

- Объркали сте апартамента! Нямам кола!

Той се дръпна, неумело се прекръсти:

- Даже и трета употреба?! От автокъща в Дупница, бивше такси в Монтана, преди това жертва на наводненията в Италия, карана от тамошна баба до супермаркета веднъж седмично?

Посочих с палец надолу:

- Онзи див петел под мен, той отговаря на този психопрофил!

Униформеният махна с ръка:

- Не отваря, знаете ли колко му звънях, че и чуках по вратата! Диша зад шпионката, май даже хихика, а респект към органите на властта - никакъв!

Стана ми нещо като жал:

- Затова ли сте се спаружили? Я навирете глава! Ще го сгащите на улицата! Нали така вече ще връчвате глобите?

- Да го сгащим, но как?! Ние го дебнем на улица "Чушкопек", той минава по булевард "Бай Ганьо"! Правим засада там, наглецът минава по улица "Народен смартфон"! Като акробати се мятаме от място на място!

- И пак тръгнахте по адреси? Препоръчвам ви грозника над мен, паркира в бившата зелена площ, тропа до късни нощи като кон!

Полицаят потръпна:

- Опитах и на него да му връча фишовете! И той не отваря! Обаче от апартамента срещу неговия ми отвори една... - гласът му затихна сърцераздирателно.

- Знам я! Решила е да се жени на стари години, но истинските мъже, способни да разпознаят и задържат 100-процентовата жена, са измрели! - преразказах със свои думи наученото в асансьора.

Той нищо не каза, само подсмръкна. Забелязах, че има "смучки" по врата и следи от дъвкано по ушите. Усетих, че нямам нищо против да им вдигнат на тези хора заплатите с лев-два, което ме разтревожи. Разбързах се:

- Добре де, ние тук хубаво си приказваме, а хиляди електронни фишове стоят невръчени!

- Как да ги връчим, как?! - той изтича до отсрещната врата и натисна продължително звънеца - Отворете, полиция!

Минута по-късно вратата се отвори и на стълбищната площадка с вдигнати ръце, в едната от които държеше найлонова торбичка, излезе съседката:

- Предавам се! - немощно извика тя.

- Спокойно, бабо Стоименке, станала е грешка! Човекът търси съседа под нас! И онзи идиот отгоре!

- Защо звъни на мен тогава?!

- Лута се - обясних, - търси верния път!

Бабата изгледа полицая отровно, пък си влезе обратно. Онзи съвсем оклюма, на мен съвсем ми дожаля:

- Виж какво, има начин да връчвате фишовете безпроблемно - ще възложите тази дейност на колекторска фирма, онези бабанки няма да имат никакви проблеми! Предложи го на министъра, като нищо ще получиш нашивка!

Полицаят подскочи, подвикна "Благодаря ти, братче!" и хукна по стълбите. Тръгнах обратно към банята, защото аз мога да разчитам само на себе си...