![]() |
Според председателката на бюджетната комисия Менда Стоянова от ГЕРБ 5000 лв. за плащания в брой е разумен праг, който няма да затруднява гражданите и бизнеса. |
Това е отстъпление от първоначалните намерения. На първо четене парламентът гласува сегашният праг от 10 000 лв. да падне на 5000 лв. от 1 август тази година, след което от 1 януари 2018 г. той да стане 3000 лв., а от 1 януари 2019 г. - 1000 лв.
Предложението за тази законова промяна бе на финансовото министерство. Тя влезе за гласуване в парламента в преходните и заключителните разпоредби на измененията на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, без да бъде преди това предложена за обществено обсъждане. Това предизвика доста критики от финансисти и икономисти, които поискаха да видят какви са анализите на финансовото министерство за ефекта от подобна мярка.
Летвата от 1000 лв. за кешови плащания също предизвика притеснения. Според експерти и депутати тя би затруднила сериозно бизнеса и гражданите. Не навсякъде в страната има банкомати и ПОС терминали, а освен това разплащанията с банкови карти ще натоварят с допълнителни такси хората, аргументираха се противници на намеренията на управляващите. Финансисти изразиха съмнение, че подобна мярка ще има реален ефект в борбата със сивата икономика, така както няма видим резултат от свалянето на прага на разплащанията в брой преди две години от 15 000 на 10 000 лв.
"Имахме много срещи с предприемачи, поискахме анализ и в крайна сметка решихме, че 5000 лв. е прагът, на който може да се постигне баланс между рестрикциите с цел изсветляване на икономиката и това да не се затруднят бизнесът и хората в техния стопански живот", коментира вчера в парламента Менда Стоянова, шеф на комисията по бюджет и финанси. Тя посочи, че повечето европейски страни имат подобен таван на кешовите плащания - средно 1500 евро. Финансисти обаче подчертават, че само една трета от страните в ЕС са взели решение да ограничат до такива нива кешовите плащания.