Аз, Васил Лъвский в Карлово роден,

от българска майка юнак аз роден,

не щях да съм турски и никакъв роб,

същото да гледам и на милий род.

Станах и отидох в Стара планина,

за година време аз разгледах,

в Сърбия ходих и по Влашко скитах -

от нийде помощ за наша свобода.

Станах и отидох в Стара планина

с вярна дружина, с Панайот войвода,

юнаци народни, техен аз байрактар.

За година време всичко разгледах,

което не знаех, войвода аз питах -

главни друмища и тънки пътеки,

се ги бележа занапред нам леки.

Хубава гора, студена е и вода,

за наши жени и дребни деца.

Докато аз проходих в Стара планина,

турци поганци мен угадаха,

тежка потера тий си вдигнаха,

кат скакалци по гора тръгнаха

и всичко Карлово обиколиха,

и по улици стража поставиха,

дано мен жив уловяха

или бър глава ми сдобияха.

Гламави турци - мръсни агарянци,

от планини слизах, за Карлово отивах

с Тюрюмето Иван аз да се вида,

сам саминичък, обкичен, обръжен

с пушка белгийка и чифт пищови,

и остра сабя на мен блещяха.

През две, през три стражи си минах,

на четвъртата мене съзряха,

потеглих пушка - извадих сабя,

ниски ми дувар гръдобран беше,

страхопъзли турци веднага се пръснаха

от самичак аз, щом ме видяха.

В зора то беше - в Карлово не влязох,

на къра остана в зелени мамули.

Кога бе вечер, промъкнах се аз

с работници хора заедно, кат идат от къра.

Няма Тюрюмето - уловен той беше

с още един другар - Тинко Пулев беше.

Във Видин запрени за три години,

тяхната съдба в друго уловени.

Нашите писма други посрещнал,

всичко подробно все той разправял.

Стана да си ида пак при дружина,

дал бях й дума кой ден ще стигна.

Ден и нощ вървях - един цървул скъсах,

за да стигна само, както си казах.

Дадох и лозинка - сечено дърво.

Като дойдох на място - няма ги тамо.

Засвирих с тръба - екна ми гора,

никакъв отзив от мойта дружина.

Повторих с тръба - овчар се обади:

"Добър ден, юначе", тихо ми обади,

да не бъдеш ти Лъвский байрактар

с Панайот войвода - негов ти другар?"

Отговорих аз на стария овчар:

"От де ти знаеш за Лъвский байрактар?"

"Виждам те, синко, на него приличаш,

като ми е казал същий войвода

ако те видя, да ти обадя,

как не са тука, а при Царска мандра.

Видиш овчарите - там са наблизо.

Под тях отдолу, малко по-ниско,

потеря има, да свириш недей,

тебдил тий ходят с юрушки дрей."

То бе заран рано и с пушка на рамо

за един-два часа стигнах ази тамо.

Посрещна ме стража - един наш другар.

"Добре дошъл - рече, - Лъвский наш байрактар."

Ето и дружина с Панайот Войвода,

всички се радват и "добре дошъл" ми казват.