Под асмата пред блока, която е отел и не става за вино, щото е вредно не само според ЕС, обаче пък няма нужда от пръскане, но в момента доста е оредяла, защото който мине, си къса листа и си ги затваря в буркани, отново е на линия великолепната четворка.
Старшито е домъкнал някакво сакче със себе си и си го е турил между краката - е, няма кой да му го открадне, ама за всеки случай. И е много доволен, че му се падна да си партнира с Робчо - пенкилера, дето замества кварталния идиот Бъката, който в два парламента беше депутат, но толкова му порасна работата, че сега дори е в правителството Борисов 3.
И Даскала, дето грижливо е застлал масичката с картата на България, и фотото Щрак Маринчо позавидяха на Старшито, защото Робчо им израстваше в очите не с дни, а с часове. А и тъкмо бяха дошли сметките за уравняване на топлото - пак благодарение на Робчо, който поддържаше парното, имаха да получават, а не да доплащат.
- Кой си е гасил фаса там, да го е...? - вторачи се Даскала срещу Старшито и хич не се огледа за подрастващи, когато псува.
- Верно, бе - ухили се Старшито. - Направили са дупка баш на турската граница. А ние се чудим откъде минават мигрантите.
- Нали казаха - намести очилата си Щрак Маринчо, - че телените съоръжения са само за снимка! Пиле не можело да прехвръкне.
- Четох - провлачено рече Робчо, който парче от вестник да намери, го изчиташе от край до край - за някакви сирийци. Оня ден са минали нелегално. Седем деца е имало с тях.
- Е, щом и децата взеха да я минават тая ограда - поклати глава Даскала и раздаде картите.
- Бе тия мигранти - продължи Робчо, вземайки ги на всичко коз - и дупка у морето ще направят, за да минат през нея.
В този момент звънна тутурутката на Старшито, той пъргаво скочи и я залепи на ухото си:
- Ах... Ох... Наистина ли?... Да го цункате от мене...
Остави тутурутката и тури сака на масата. Извади бутилка ракия и четири стъклени чашки. Явно се беше подготвил - абе ред и дисциплина има при военните!
- Само си за снимка, Старши - ухили се Щрак Маринчо. - Какво става?
- Второ внуче имам - изпъчи се Старшито. - На мене ще го кръстят. Желязко!
- Ееее - окориха се всички.
И наистина бяха изненадани, защото до този момент не знаеха, че Старшито се казва Желязко.
Той напълни чашките и почнаха наздравици. Последен се обади Робчо, примлясквайки:
- Ако всеки пенсионер има по две внучета, демографският проблем ще отпадне!
- Робчо, Робчооо... - разнежи се Старшито. - Тебе трябваше да те вземат в правителството, а не оня идиот Бъката!
- Ами да! - ентусиазира се Даскала. - Поне един свестен да има у това правителство!
- Аааа - провлачи Робчо, - бат' Бойко нема да направи такава капитална грешка. Веднага ще рекат за него, че е марксист.
- Защо? - попитаха като в античен хор тримата.
- Защото само марксистите правят капитални грешки - кротко отвърна Робчо.
Ошашавени от чутото, тримата едновременно (като в синхронно плуване - само щипки им липсваха на носовете!) опитаха да се хванат за главите и бутнаха чашките си. Ракийката се разля и стана леко конфузно.
- Ох - продължи Робчо, - а вие знаете ли какво е казал Уилям Фокнър?
- Кой? - попита античният хор.
- Уилям Фокнър. Американски писател. Та той е казал: "Да се разлива питие е все едно да се горят книги!"
Е, това наистина им дойде в повече.
|
|