Над 2 пъти са се увеличили случаите на тормоз в училище в последните години. Ако през 2013/14 г. инцидентите в клас са били 3268 на брой, през 2016/17 г. те са скочили над 2 пъти и са вече 7010. Най-често учениците са подлагани на физическо и вербално насилие, немалко са и случаите на кибертормоз. Тези данни изнесе зам. образователният министър Деница Сачева на кръгла маса за детската агресия, организирана от парламентарната комисия по въпросите на децата, младежта и спорта и Държавната агенция за закрила на детето.

Учебните програми, често несъобразени с възрастта на децата, нереформираната учебна среда, липсата на подготвени учители, както и семейните и социални модели, бяха посочени сред причините за агресивното поведение на учениците от психолога Иван Игов. Той призова, вместо да се говори предимно за увеличение на учителските заплати, да се наблегне на строенето на нови училища, за да може едно школо да обучава по максимум 500 ученици, и то в една смяна, както и на обучението на педагозите, 20% от които по негови данни са с дискриминационни нагласи спрямо учениците си.

На събитието бяха изнесени и резултатите от проверка на ДАЗД на работата на социалните служби, предизвикана от зачестилите случаи на въвличане на децата в родителските конфликти по време на раздяла. Между март и май т.г. са били проверени 42 дирекции "Социално подпомагане" в 66 общини, в които общо 424 служители са работили по 11 хил. сигнала за деца в риск от най-различно естество. 1026 от сигналите са били за нарушаване на правата на детето поради родителски конфликт, като по 289 от тях е започнала работа и е приложена мярка за закрила в семейна среда - основно чрез насочване за ползване на социални услуги, психологическа подкрепа и др.

Често сигналите за родителски конфликт не се преценяват като рисков фактор за развитието на детето и социалните работници на отварят работа по случай, сочат изводите от проверката. По доста от отворените случаи на родителски конфликти и въвлечени в тях деца пък се работи по повече от 6-7 години и въпреки че различните институции предприемат действия съобразно компетенциите си, те нямат ефективни механизми за въздействие върху родителите. В тази връзка от Агенцията за закрила на детето предложиха промяна в Семейния кодекс, чрез която при раздяла майката и бащата задължително да бъдат насочвани от районния съд към ползване на медиация, а при липса на такава - да се изпращат за работа при специалисти още в начален етап. Оттам настояват да се разработи държавен стандарт за натовареност на социалните работници, за да не работят по неограничен брой случаи.



ПОДКРЕПА

Въвеждането на медиацията като задължителен етап от съдебния процес при родителски конфликт бе подкрепено и от омбудсмана Мая Манолова. Манолова настоя и за ново разглеждане на подготвените от Министерството на правосъдието промени в Семейния кодекс, които предвиждат възможност за съвместно упражняване на родителските права.