Васил Левски е една от малкото безспорни фигури, около която се обединяваме всички българи, а и някои небългари. Ахмед Доган години наред парадираше с привързаността си към личността и делото на Левски; положително е добре запознат с житието на Апостола.
В отдаването на почит към тази безспорна фигура обаче сме си традиционно разединени - като враждуващи помежду си парчета от пъзел. Отказваме да се съединим и да заживеем в божествена заедност, отказваме да плеснем с ръце и да се прегърнем.
"После" се включва на драго сърце във възпоменателния хейт - даваме няколко примера как според нас възпоменанието се пръвръща в чалга.
***
Вече сме забравили кой и по какъв повод на някакво публично събитие беше казал: "ЛЕВСКИ Е ВЕРТИКАЛЪТ, БОТЕВ Е ХОРИЗОНТАЛЪТ, ДВАМАТА СА КРЪСТЪТ В НАШАТА ИСТОРИЯ". Търсихме в Гугъл, питахме приятели - никой не си спомня кой, кога и къде точно изрече тези крилати думи. Молим и читателите да претарашат спомените си.
***
Из дебрите на интернета пък попаднахме на следното мистично есе с автор Филип Филипов. Не го познаваме, но словото му има чудодейна сила и досега успешно ни спасява от ердоганско робство. Следва есето.
Малко се знае, че Архангел Михаил е водил велика битка за освобождението на Духовния свят от ариманичните сили и това е довело и до импулса за Освобождението на България. Архангел Михаил побеждава в своята битка и тъй като е много дълбоко свързан с нашия народ, това довежда и до Освобождението. Това обаче не е механичен процес, а вътрешен духовен процес. Ето защо Архангел Михаил, за да ни освободи, е трябвало да изпрати свой представител сред нас, българите. Това е именно Апостола на Свободата - Васил Левски. Малко хора знаят и защо Левски казва великите думи: "Времето е в нас, и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме." Това е така, защото след като Архангел Михаил побеждава и пречиства духовния свят от тъмните сили, той вече се издига и става Дух на Времето - Архай и оттогава е по-правилно да се нарича Архай Михаил. Тъй като Михаил е вече Дух, движещ времето и епохите, поради тази причина и неговият представител Левски изрича безсмъртните думи, които са част от Вечността! Да усетим с душите си отново раждането на нашия Апостол, раждането на човека, който сам Михаил ни изпрати, за да бъдем народ свободен, народ Божий!
***
За финал се солидаризираме с издателство "Труд" и вестник "Труд". Тези два отделни и независими един от друг субекта на българската икономика от оня ден се гъделичкат на тема "Левски". Издателството пуснало в продажба пъзел по картина за залавянето на Дякона, вестникът се дистанцира и излезе с декларация, озаглавена "ТРУД" НЕ ПРЕДАДЕ ЛЕВСКИ". "После" няма проблем с пъзела, нито с противниците му - нямаме против и хората да си рекламират изделията, както намерят за добре. Следва декларацията на в. "Труд".
Вестник "Труд" е длъжен да заяви, че няма нищо общо с появилата се на пазара игра-пъзел с картината "Залавянето на Васил Левски край Къкринското ханче" от Никола Кожухаров. "Забавната" игра е дело на книгоиздателство "Труд" с управител Венелина Гочева - абсолютно различна фирма от вестник "Труд", който е на издателство "Труд медиа" ООД. Това са пропуснали да уточнят колегите от "24 часа" при публикуването на реклами за продажбата на пъзела със залавянето на Апостола.
Иначе в. "Труд" е напълно съпричастен с хората, които критикуват продажбата на играта-пъзел с картината на Кожухаров навръх 180-ата годишнина от рождението на Васил Левски днес. Критикуващите в социалните мрежи са прави. Според тях идеята е меко казано нелепа и те очакват в този дух скоро на пазара да се появят "патриотични" пъзели "Обесването на Левски", "Убийството на Ботев" и "Разстрелът на Вапцаров".
______
* Според правата вяра - където липсва Бог, идват бесовете. "Патриотично долнище" е термин от национално отговорния маркетинг. Под такова име се продаваше, може би и още се продава артикул - долнище на анцуг с отечествено-патриотична щампа.
Вече сме забравили кой и по какъв повод на някакво публично събитие беше казал: "ЛЕВСКИ Е ВЕРТИКАЛЪТ, БОТЕВ Е ХОРИЗОНТАЛЪТ, ДВАМАТА СА КРЪСТЪТ В НАШАТА ИСТОРИЯ".
Председателят на СБЖ Александър Ангелов преди 20-тина години, сущий и поет, на честване пред паметника на Левски. Забележителното слово е публикувано в "24 часа", рубриката "Проблясъци", но интернета едва навлизаше у нас, а Гугъла въобще го нямаше тогава, така че само живите помнят...