:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 437,428,014
Активни 84
Страници 18,881
За един ден 1,302,066

Ключарят на детските души

Когато съзнателното детство започва не с личността ти, а с всеобща анонимност, това е тровещо и за юношеството, и за всички следващи възрасти - една непреходна отрова, за която противоотрова трудно се изнамира
Снимка: ЮЛИЯН САВЧЕВ
Димитър Бочев
"Човекът принадлежи към единствения биологичен вид на планетата Земя, който съзнателно избира да не осъществи пълния си потенциал. Нито едно друго същество на планетата не го прави. Само хората."

Лари Уингет



Беше малко преди безсмъртният Вожд и учител на цялото прогресивно човечество и баща на народите да умре и малко след като умря. Във фоайето на училището ми "Отец Паисий" имаше огромен бюст на безсмъртния Сталин, който за всеобща изненада впоследствие се оказа простосмъртен. Бюстът беше от гипс - бял като брадата на Дядо Мраз, дълго след като престана да бъде и дълго преди отново да стане Дядо Коледа. По празници давахме посменна почетна стража от двете страни на бюста, но иначе всички деца внимателно го заобикаляхме, защото гипсът му бе некачествен и при докосване пускаше бяло. Една сутрин редом до белия манекен изневиделица се появи огромна ламаринена пощенска кутия. Същия ден през голямото междучасие ни строиха всички на двора с учителите, дружинните и прислужниците барабар. Ние, учениците, и прислужниците се ласкаехме - за пръв път бяхме на равна нога с учителите. Въпреки обещаното лично от Моралния кодекс на строителя на комунизма всеобщо равенство, училището имаше два входа: един параден - за учителите, и един заден - за прислужниците и за нас, бъдещето на нацията. Директорът обясни пред строя, че



пощенската кутия бе "за докладване на нередности"



След което ни подкани с нужната тържественост, да не се свеним, а да пишем, да пишем и да пишем, да докладваме смело, както изисква от нас гражданският ни дълг - ключ от кутията имал само той и казано на съвременен криминологичен език, анонимността ни е гарантирана. След това, понеже като демократ се вслушваше в гласа народен, директорът запита има ли въпроси. Обади се само най-възрастната прислужничка, която изтълкува подканата на директора като служебно разпореждане. Тя каза, че не умее да пише, няма как да пише и много се страхувала да не вземат да я обвинят, че бойкотира мероприятието и да я уволнят. Директорът я успокои, че забележи ли нередност, тя може да дойде при него и по изключение да му докладва устно - анонимността й също ще бъде гарантирана. Тогава прислужничката попита какво е това анонимност. Директорът отговори директно: "Никой да не те знае кой си." После се позамисли и добави разочарован: "Но вече всички те знаят". И махна вяло с ръка - сякаш прогони досадна муха от носа си.

Въпреки инцидента, който накърни принципа на анонимност, призивът на директора прозвуча много убедително, защото, както предполага народната демокрация, той беше и партиен секретар на училището. Двете длъжности бяха обединени значи в едно, съвместени бяха - така не се пропиляваше обществен ресурс. След като



държава и партия бяха обединени



и съвместени на централно равнище, защо и по места да не последваме водещия пример. Всеки значи можеше да пише на воля - и ученици, и учители, и прислужници. С изключение на дъртата неграмотница, която обаче можеше да говори. Пък и недовиждаше от годините и дори да срещнеше нейде по коридорите нередност, едва ли щеше да я разпознае.

Кутията, както споменах, стърчеше точно под носа на Вожда. Който, извил лебедова шия леко наляво, беше вперил взор право в процепа на кутията - аха, да пусне и Той сигнал за нередност и да даде личен пример на цялото училище.

По независещи от мен причини така се случи, че животът и смъртта на Вожда и учителя бяха разполовили пионерското ми детство, разрязали го бяха като торта на две. Кой какво е пуснал в пощенската кутия, не зная - знае само ключарят?



Като умря Сталин без време, приключи и безсмъртието му



А тъй като покойникът беше Баща на народите, всички ние осиротяхме още в ранно детство. Учителите ни осиротяха в зряла възраст, а неграмотната прислужница - в напреднала. Осиротяването значи със смъртта на безсмъртния смъртник беше всеобщо, а не след дълго, за да бъде трагедията пълна, след някакъв конгрес на КПСС изчезна безследно и бюстът му от фоайето, а след бюста - и пощенската кутия. Те явно вървяха в тандем, пък и нямаше кой вече да надзирава и стопанисва цялото мероприятие от постамента. Който остана празен в очакване да обезсмърти следващия вожд. Който позакъсня исторически. Не зная също и какво ли е направил директорът с ключа на пощенската кутия. Той се гордееше с него, като да бе ключ от портите на рая, и едва ли ще да се е разделил току-така с тази безценна емблема на мира и социализма.

Защо разказвам всичко това ли? Ами защото го зная, а



знаенето задължава



- да знаеш и да не предадеш нататък, може да се окаже и историческо престъпление. Споделям значи всичко споделено като щрих от портрета на онези паметни времена. Щрих, който остави незаличима диря и в душата ми. Всеки живот започва с детство, а когато съзнателното детство започва не с личността ти, а с всеобща анонимност, това начало е тровещо и за юношеството, и за всички следващи възрасти - една непреходна отрова, за която противоотрова трудно се изнамира. Да дамгосаш едно дете с анонимност, значи да го заклеймиш, значи да го убиеш, преди то да се е себеосъзнало за бит и битие, значи да го лишиш от детство, от собствена идентичност, от живот да го лишиш - за сметка на един идол от гипс. Детето има вроден порив за себеизява, за индивидуалност, за самоличност и дълг на възпитателя е да поощри, да подхрани тази генетично вложена (за мен като православен християнин вложена свише) заявка за живот. Анонимността е с обратна насоченост - тя е антиживот, сила, която смазва, убива личността в интерес на безличната маса.

Ако в този смисъл кажа, че училищни директори като моя са откровени детеубийци, ще бъде вярно, но няма да бъде достатъчно. Инициативата на директора ми може и да е била негова лична, но инициативността, от която тази инициатива произлиза, не бе лична - обществена бе. Пощенската кутия бе само феномен, частен случай - основоположният принцип бе втъкан в ръководната роля на комунистическата партия, вложен бе в органиката на онзи тоталитаризъм, който превърна цялата Народна Република в една



огромна пощенска кутия за милионите анонимни податели



Ключът държеше само ключарят - ние, всички останали, бяхме под ключ. Така се превърнахме в хора със заключени души. Надеждата, че демокрацията ще ги отключи автоматично, е илюзорна. Настъпила по стечение на обективни външнополитически обстоятелства, а не като наше собствено завоевание, родната демокрация няма да свърши нашата работа - тя само ще ни предостави условията да си я свършим сами. Тези условия са вече налице. Дали и доколко ще ги оползотворим, решаваме ние. Още преди четвърт век парламентаризмът ни връчи ключа и днес той е в нашите ръце - не в ръцете на другаря директор. Можем да го използваме, като се себеотключим. А можем да го използваме и като се дозаключим. Вече няма деспоти да стопанисват волята ни - себестопани сме си ние самите. Така че и в единия, и в другия случай ние и само ние ще носим бъдещите последици. Защото ние и само ние изграждаме предпоставките за тях днес.
34
1842
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
34
 Видими 
19 Юли 2017 20:12
Можеше и без авторът да обяснява какво е искал да каже.
19 Юли 2017 20:24
Можеше и без авторът да обяснява какво е искал да каже.

Напротив ! Бих искал да обясни наистина, щото нищо не вдянах от тази каша - напомни ми за ранния Сульо.
А, и нищо за лондонския му приятел ?!
19 Юли 2017 20:33
Явно на автора анонимността му пречи. Заключила детската му душа дето искала да донася открито. В‌ САЩ например на това не му казват доносничество, ами граждански дълг. Дори плащат милиони за анонимна информация. Ама кой как ги разбира тия работи. Втори пореден безплоден опит на автора дето други проблеми освен оцапаното си комунистическо детство не вижда. Все едно днес няма анонимност...
19 Юли 2017 21:06
Защо разказвам всичко това ли?

За да разберем, че авторът не е пуснал нищо в кутията?

Или защото и на тия години авторът не е осъзнал, че и с най-мъдрите и поучителни притчи и сказания за всеобщото тежко детство по времето на комунизма, белязано от цапащи паметници и директори - детеубийци, не може да премодулира собствените ни спомени и възприятия, които ще останат водещи в осмислянето на периода, независимо кой какво се е сетил да напише четвърт век по-късно, в рамките на натрапващия се опит за регионален римейк на "късната денацификация" от 68-ма.
Нямам нужда от образа на авторовото училище, за да отрека комунизма. Знам си го, знам защо. Отдавна.
Тези, които пък не желаят или не намират защо да го правят, надали ще се трогнат от хоръра на детеубийството чрез анонимност.

Или защото авторът не е осъзнал или - напротив, добре е осъзнал, но не иска да признае поне публично, пред нас, че на западняците хич не им пука за нашите драми с комунизма и антикомунизма (освен когато използват анти-то за текущи свои цели) и хич се не и трогват от подобни умилителни ретроспекции за червени връзки, от които капе кръв, та трябва да си ги превъртаме за местна консумация.

Намирам за доста контрапродуктивни и откровено досадни всичките тези (вероятно така необходими някому) очевадни опити туканка за правилно обществено и геополитическо позициониране чрез ежедневно, ежечасно и ежеминутно заклеймяване на комунизЪма десетилетия по-късно.
Подобни есета тривиализират всичко по темата.
19 Юли 2017 21:30
Бочев, кефи си се на красотата и реда в Германия бе, плюй писателите, учи младите журналисти как да плюят, ама що се пъхаш да ни обясняваш неща дето не са ти ясни и да ни възпитаваш?
19 Юли 2017 23:39
Похвално е, че редакцията дава трибуна и на такива плазмодии.
Така се онагледява как се изкривява често правото и се
доизкривява кривото.
20 Юли 2017 00:30
От Бочев това и толкова. Само завършекът изглежда твърде пожелателен, ама какво да се прави. Вече "свободна", страната ни е на път да изчезне. Сигурно заради кутията на Бочев. Заради какво друго, нали вече всичко ни е наред...
Как и защо стана така, че през 1953 била неграмотна "дъртата" прислужница, а днес са функционално неграмотни една трета от завършващите същото училище деца? Нали не стоят вече на пост пред бюстове, не ги душат с пионерски връзки и директорите не са детеубийци... Свободно са разгърнали своята индивидуалност до степен да бъдат унифицирани анонимни неграмотници, които намират изход от анонимността си в мола, чалгата, дрогата и престъпленията. Свободно.
20 Юли 2017 05:20
Доходни професии се нароиха в наши дни - бивш дисидент, антикомунист с четвърт век закъснение, борец с несъществуващи вятърни мелници...
Чака се някой най-после да тръгне да се сражава из страниците на печата с реално съществуващите проблеми на реалния глобален империализъм. Ако да не е доходоносно.
Прочее де го тоз печат.
20 Юли 2017 08:36
Откъде може да знае г н Бочев, че малко по късно се взе решение анонимни сигнали да не
се разглеждат? Явно му се губи периодът след смъртта Сталин до "демократичните" промении,
когато пък започна да действа законът "омерта". Случаят с Мишо бирата не е единствен. Как си
отиде патоанатомът по случая Библейски също е показателен.
Затова всеки мълчи, за да не го порази мечът на справедливото правосъдиеи.
20 Юли 2017 08:36
Откъде може да знае г н Бочев, че малко по късно се взе решение анонимни сигнали да не
се разглеждат? Явно му се губи периодът след смъртта Сталин до "демократичните" промении,
когато пък започна да действа законът "омерта". Случаят с Мишо бирата не е единствен. Как си
отиде патоанатомът по случая Библейски също е показателен.
Затова всеки мълчи, за да не го порази мечът на справедливото правосъдиеи.
20 Юли 2017 09:53
"Още преди четвърт век парламентаризмът ни връчи ключа и днес той е в нашите ръце"
Нима!
Парламентаризмът връчва ключа на партийните босове и по точно на "невидимата ръка" (ама не по Адам Смит) която им дърпа конците.
20 Юли 2017 10:30
Ето, и този бил антикомунист, ама никой не знаел. Чак сега научихме.
20 Юли 2017 11:05
Всякакви писачи се появят за да плюят комунистическото (детство, младост, зрелост, старост) с една единствена цел - да възпитат днешните млади в омраза към миналото. И да се радват на "слободията" демократична днес. Поне да го правеха по-убедително и талантливо...
20 Юли 2017 11:29
СЕГА става филиал на "Свободна Европа" ли?
20 Юли 2017 12:14
Като гледам снимката, иде ми да му пусна 50 стинки в протегната ръка, белким миряса.
20 Юли 2017 12:26
Ще ти се обиди, че си му пуснал само 50 стотинки и току - виж те изтипосал следващия път в есето си.
20 Юли 2017 13:53
Коментарите на сталинисткия клуб нагледно показват болшевишкото си възпитание.
За тях, описаната в статията технология за отучването им от човечност и съчувствие към останалите Хора,
е била успешна.
20 Юли 2017 14:03
Не стига Сульо, т.е. Сула, в събота, ами сега и този.......
20 Юли 2017 14:32
За тях, описаната в статията технология за отучването им от човечност и съчувствие към останалите Хора,е била успешна.


Да ме извинявате, дъртреалист, но на човечност и топлота към хората се научих в махалата, от комшиите, от моите родители итехните приятели, от баба и дядо и не на последно място от моите учители. Така че, независимо от факта, че във властта е имало бая натегачи и откровени кариеристи, извън нея имаше и много качествени хора. И ако обичате без обиди, моля, щото и Вие предполагам не сте безгрешен за да лепите епитети на хората.
20 Юли 2017 14:39
Е, не всички сме на едно мнение.
За автора
20 Юли 2017 14:39
Не знам на кого могат да са интересни подобни "сърцераздирателни матриали" разказващи за античната ера. Не на днешните млади и деца, със сигурност.
20 Юли 2017 15:11
Буламач.
20 Юли 2017 15:16
От целият буламач, който ми изгуби времето останах с убеждението, че Сталин и досега живее в сърцето на Бочев.
20 Юли 2017 16:22
От целият буламач, който ми изгуби времето останах с убеждението, че Сталин и досега живее в сърцето на Бочев.

Защо само на Бочев?
20 Юли 2017 16:30
дъртата неграмотница,
кофти звучи.
20 Юли 2017 16:47
Защо само на Бочев?


Щото той ни го предложи на вниманието.
20 Юли 2017 17:26
За мен Димитър Бочев е сложна и противоречива личност a real mess of contradictions.

„Всичко добро и красиво под слънцето е възникнало не в тон с регламента – колкото и благороден да е той, а съпротива. Това бе основополагаща тема и на Георги Марков и аз я наследих от него“,
казва той за книгата си „Несъгласни думи“, посветена на „Георги Марков в мен“ – такъв, който живее по свой собствен и различен начин в него, в паметта му, в битието му.
„На него до голяма степен дължа себе си и в едно от есетата си писах, че когато го убиваха, убиха и част от мен. Боя се, че това беше по-добрата част“. Според Бочев творбите на писателя дисидент са един прекрасен пътеводител към свободата на словото, за която свобода Марков му пише:

От много отдавна вече не вярвам в „свобода на словото“, която на практика се свежда и в двата свята до свободата да крещиш на глас у дома си или пред неколцина приятели това, което те вълнува. Но я се опитай да изкажеш мнение в „независимия” вестник ТАЙМС, или в независимото Би Би Си? Имаш много здраве от пробитата шапка на демокрацията. Там, но както и в „Работническо дело“, трябва да се съобразиш с линията на вестника или радиото. Принципите са абсолютно същите. Разликата е само във формите – едните са по-груби и недодялани, а другите по-гладки. Всичко това, което ти говоря, ти вече си го познал. И всичко това аз имам твърдото намерение да напиша в един или няколко романа. Защото нито хората от Радио София, нито хората, които стоят зад тукашните радиостанции, ги е грижа за България и българите.


Откъс от това писмо Димитър Бочев цитира в своето изказване на научната конференция във Факултета по журналистика при Софийския университет,състояла се на 22 март 2000 г. на тема “БиБиСи и България”, по повод 60-годишнината на предаванията на ББС за България. Той посочи, че ББС превърнаха Георги Марков в чиновник и те са неговия морален убиец. Седящите на първия ред служители на британското посолство след тези думи, като по команда станаха и демонстративно напуснаха конференцията.
....
- да знаеш и да не предадеш нататък, може да се окаже и историческо престъпление. Споделям значи всичко споделено като щрих от портрета на онези паметни времена. Щрих, който остави незаличима диря и в душата ми.


Г-н Бочев защо забравяте избирателно?

А може би защото както казва Георги Марков:
Ако комунизмът някога дойде на Запад, уверявам те, че техните диктатури ще бъдат далеч по-отвратителни от нашите – източните. Но ако не дойде, причината за това ще бъде, че техните обществени форми са по-съвършено неморални и по-солидни укрепления за посредствеността и бездарието, основите на несправедливостта са много по-дълбоки и парфюмът на демагогията (за да прикрие миризмата на лайната) – много по-силен.

Хер Бочев which is which?
20 Юли 2017 19:33
Автора не го ли е срам да ни поднася такава демагогия?Лошо е да си анонимен, но по-лошо е да си безимен.Тогава, когато стоеше бюстът на Сталин, все пак обръщаха внимание на сигнали. А сега за обикновения човек няма никаква надежда да се добере до справедливост. Сега живеят само мутри и подлеци. Правя предложение - Редакцията да не дава хонорари на такива демагози.
20 Юли 2017 20:15
Captain Buddy
20 Юли 2017 17:26
20 Юли 2017 20:37
Присъединявам с към дундуль и поздравявам Capitan Buddy -
20 Юли 2017 21:00
Англичаните бастисаха ГМ.....само „Достопочтеното шимпанзе“
стига за 5 убийства

Обществената съвест на Запад е или мръсна политическа игра на деня, или куп лайна, че тя не е искрен отклик на нищо, защото малцината честни и искрени донкихотовци, които милеят за човешкото достойнство, нямат достъп нито до радио, нито до телевизия, нито до вестници. Ако търговските интереси на Запад повеляват, те са в състояние да започнат да свирят съветския химн редом със собствените си национални диарии.“(Георги Марков)
21 Юли 2017 02:10
Сталин как зеркало, поэтому все упыри его так боятся))
Тиран в нем видит тирана
Патриот в нем видит патриота
Мудрец в нем видит мудреца
Подлец в нем видит подлеца
21 Юли 2017 02:35
Англичаните бастисаха ГМ.
Защо да се отказваме от успеха, другари? Помощта от КГБ беше само морално-техническа.
24 Юли 2017 22:19
Forza NATO
19 Юли 2017 21:06



Бих искал да припомня на бай автор, че думата "прислужнички" е в рязък дисонанс с лексиката на епохата, която той е решил да громи с 60 и нагоре годишна давност. Думата, която се използваше за тази позиция в у-щата, беше, а и вероятно още е, абсолютно необремененото с буржоазни отживелици "лелки".
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД