Работната група по антикорупционния закон, с който ГЕРБ се надява да парира упреците на Брюксел, че не прави нищо против епидемията от подкупи у нас, е обсъждала възможността председателят на бъдещата мегаагенция да се назначава от премиера. Това научи "Сега" от свой източник. Идеята е абсурдна, защото ще създаде изначална зависимост на агенцията, която трябва да е безкомпромисна към обогатяването и търговията с влияние по високите етажи.

Председателят най-вероятно ще се избира от Народното събрание, клонят мненията в групата. Въпреки това е скандално, че изобщо е допусната опция за назначаване от премиера и че това е обсъждано сериозно.

Предвижда се ръководството на бъдещата агенция да е от 5-има членове. Работната група все още не е стигнала до единодушно мнение кои институции да излъчат останалите 4-ма членове. Президентът може да получи правото да определя поне един от ръководството.

В новата агенция ще се съберат комисията за конфискация, комисията срещу конфликт на интереси, БОРКОР и звеното в Сметната палата, което проверява имуществените декларации на хората във властта. Може да бъде одобрено и предложението на президента Румен Радев антикорупционното звено на ДАНС да бъде включено в новия орган. Механичното сливане обаче едва ли ще направи работата на тези органи по-ефективна.

Антикорупционният закон до голяма степен ще повтаря текстовете на предходните два, съобщи министърът на правосъдието Цецка Цачева пред БНР. Те бяха бламирани от предишния парламент заради възможността да се разследват анонимните сигнали.

Както се очакваше, сигналите без автор ще отпаднат. Цачева разказа, че е имало гласове за запазването им, ако се установи достоверност. Тези предложения обаче не били приети, както и идеята уличеният да доказва невинността си, защото така се влизало в конфликт с основните принципи на правото.

Крайният срок за написването на закона е 31 юли. Предния месец Цачева пусна "скелета" му за обществено обсъждане, сега се чака и съдържанието му.



ОБЛАГА

Проектозаконът включва конкретна дефиниция за корупционно поведение: когато в резултат на заемана висша публична длъжност дадено лице злоупотребява със служебното си положение или нарушава служебните си задължения с цел да получи материална облага.