Скандалните промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), които регламентират специални срокове и правила по делата за корупция по върховете на властта, не биха издържали проверка в Конституционния съд. Това обясниха пред "Сега" специалисти по наказателно и конституционно право.

Първоначалният проект предвиждаше делата за корупционни престъпления, извършени от депутати, министри, председатели на държавни агенции и комисии, митнически шефове, ръководителите на НОИ, здравната каса и НАП, членовете на Висшия съдебен съвет, областни управители и др., да се гледат само от Специализирания наказателен съд. Той беше създаден от ГЕРБ преди няколко години, за да се занимава с делата срещу организираната престъпност. Тихомълком и набързо, без възможност за професионална дискусия и въпреки протестите на юристи с авторитет, между двете четения на проекта в правната комисия се промъкнаха и други промени. Като например тази, че когато спецсъдът наложи задържане под стража в хода на определени разследвания, това може да е до 2 години. Останалите съдилища могат да задържат до година и половина.

Правилата, които се прилагат само от един съд и само срещу определени хора, създават притеснение за извънредност, каза пред "Сега" висш съдия. Според него това са дискриминационни правила, тъй като някои хора се поставят в по-неблагоприятно положение пред закона само заради поста, който заемат. Управляващите си търсят услужлив съд, смятат юристи. Според тях смесването в спецсъда на дела срещу организираната престъпност и за корупция ще размие специализацията му.

Някои юристи виждат конституционен проблем и в това, че се местят дела срещу определени хора, тъй като така спецсъдът става извънреден, което е забранено от конституцията. Трудно защитим е и смисълът на подобно местене на подсъдими.

Комисията одобри на второ четене и предложението разследванията по тези дела да имат по-дълъг срок от обичайното - една година вместо два месеца, съобщи "Правен свят". Специални срокове ще има и за мерките за процесуална принуда и за обезпечаването на граждански иск.

Спорно е и въвеждането на задължително разпоредително заседание, след което ще бъде изключена възможността делото да бъде върнато на прокуратурата заради допуснати процесуални нарушения.



ПРАВО

Най-вероятно заради всички проблеми законът ще стигне до Конституционния съд. Право да го сезират имат 1/5 от депутатите, президентът, правителството, двете върховни съдилища и главният прокурор. Когато става дума за нарушаване на основни права и свободи на гражданите, законите могат да се атакуват също и от омбудсмана и Висшия адвокатски съвет.