У нас парите за субсидирана заетост се насочват основно към директно финансиране на работни места, докато в ЕС страните предпочитат да ги дават за обучения. Това показват данни на Евростат за 2015 г., цитирани от Института за пазарна икономика. Статистиката показва, че 74% от общата сума за субсидирана заетост у нас (73 млн. лв. в последните няколко години) се насочват директно към наемане на безработни. Средният процент за ЕС за временна заетост е 18 на сто. У нас само 12 на сто от парите отиват за обучения на безработните - за придобиване на квалификация и др., а средният процент в ЕС е 41 на сто. Тези съотношения не се променят през годините, посочват от ИПИ.

Поводът за припомнянето на тези данни са отпуснатите от бюджета на социалното министерство 2 млн. лв. за субсидирана заетост в общините с висока безработица - между 30 и 64 на сто, от областите Враца, Видин и Монтана. Става дума за 14 общини, в които с отпуснатите пари от преразпределение на сумата за субсидирана заетост за тази година, ще се осигури временна работа на 830 безработни от септември. Това са около 10% от регистрираните в бюрата по труда в 14-те общини. От ИПИ коментират, че след приключване на програмата тези хора отново ще останат без препитание.

"Държавата продължава да харчи приоритетно за директно създаване на заетост, защото така е по-лесно - наемаш някого на работа, изглежда, че правиш нещо и изхарчваш някакви пари, които дори не са твои. Напук на анализите на държавните институции (Сметната палата доказва, че субсидираната заетост е пилеене на средства), на европейските институции (Европейската комисия препоръчва да се наблегне на обученията и пасивните политики) и дори на самото Министерство на труда (единствената направена от министерството оценка показва, че субсидираната заетост не води до дългосрочни резултати)", коментират още от ИПИ.

Омагьосан кръг

От социалното ведомство обясняват, че целенасочената програма за Северозапада е пилотна, и при успех догодина ще бъде разширена. Целта е хората да бъдат мотивирани да си търсят работа. От ИПИ обаче обясняват, че в областите Видин, Враца и Монтана икономическата активност намалява - тоест хората изобщо спират да си търсят работа. "Това прибавя още хора към омагьосания кръг на субсидираната заетост, в който безработните (особено нискоквалифицираните и дългосрочно безработните) разчитат единствено на правителствените програми и нямат възможност за реализация на пазара на труда и дългосрочна заетост", пишат от ИПИ. Според данните на НСИ заетостта в област Видин например е паднала до 40.5%, което е критично ниско ниво. Коефициентът на икономическа активност за Северозападния регион е 46% според последните данни на националната статистика за първите три месеца на годината.