|
| *** |
- Защо бе - викам, - всичко друго се оправи, давай сега и конституцията да задраскваме и да дописваме. Не може ли просто всичко да е нормално и правилно, а ние да живеем без да ремонтираме или унищожаваме нещо? Или това е забранено?
- Забранено е, разбира се. Никой у нас няма право да живее спокойно и в мир. Това ще го запишем още в увода на новата конституция.
- Тогава каква промяна ще правим! - питам го. - Човек се ражда да е свободен и щастлив, а не да живее в болка и страдание!
- Така е - вика, - ама нашето е фалшиво отвсякъде. От това боли най-много. Днеска едно живеем, а друго говорим. Думите са измамни и пълно менте. Например за въоръжените сили ще запишем, че нито са въоръжени, нито са сили, но иначе ние си оставаме патриоти. Ще признаем, че репресивният апарат е на мястото си, а методите и стилът му винаги ще са насочени срещу човека, а не в негова защита. Никъде няма да казваме, че у нас всеки може да получи справедлив и бърз съдебен процес. Ще запишем това, което виждаме с очите си - у нас съдопроизводството е променливо, неясно и безкрайно. В параграфа за храните ще турим най-откровено, че ментето е норма, сурогатите са ежедневие и всеки се храни на свой риск и отговорност. Държавата не се меси в процеса, защита никаква, отговорност - нула.
- Ще запишем, че образованието е пожелателно, случайно и в много голяма степен - хаотично. Който иска да учи, който не ще - шапка на тояга. Ще поправим и параграфа за подземните и наземните богатства у нас. Те ще бъдат на този, който пръв се докопа до тях. Лъжа ли е това, а?
- Разбирам - окуражавам го аз. - Давай нататък.
- Ще кажем истината и за инфраструктурата. Инфраструктура има там, където държавата каже и откъдето минават официалните лица, а на останалите места всичко ще си остане като бомбардирано цукало. Ще запишем, че труда у нас е скапан процес, ниско платен и в голяма степен обиден за всички страни.
- Доста дълго си разсъждавал по въпроса - викам му.
- Глупости - маха с ръка той, - всичко това ние го живеем, свикнали сме с него, ама не го казваме.
- Брей, брей! - викам му. - Как ще свърши всичко това, знаеш ли?
- Не знам - признава си, - но най-важното е че вече няма да има лъжа и измама. Не те обслужват в поликлиниката - че то това е записано като норма. Банките ти взимат всичко, дори и да не си техен клиент - има го черно на бяло в закона.
- А сега какво е? - пита ме той, а после сам си отговоря: - Сега е гавра! Едно пише, друго се случва. Народът се щура напред-назад като слънчасал и все иска справедливост и правдини. И защо? Защото някой си най-безотговорно е записал в документите на държавата, че човекът има права. Няма такъв филм. Пренаписваме всичко и ставаме най-честната нация. Така никой няма да се сърди, че има беди и неуредици. Пишем проекта и веднага го даваме на политиците, да го четат, да го гласуват и да вървим напред.
- Наивко - казвам му. - Стигне ли тази работа до политиците вече няма да е честна, не си ли го забелязал това? Пипнат ли го те - няма промени, няма реформи, нищо ново не чакай! Всичко ще се забатачи за вечни времена, както си е и сега.
- Ние - казва - с нищо няма да излъжем! Просто сядаме и да описваме живота си такъв, какъвто всеки ден го дъвчем.
Викам му:
- Страданието е плод на въображението. Хора, не си въобразявайте. Ето това е първото, което трябва да запишете навсякъде.
Млъквам, той също си мълчи и това продължава дълго.