Вътрешният министър Валентин Радев се разсърди много на медиите, които сравниха вълната от улична престъпност напоследък с мутренските времена, които уж си бяха отишли.

Някогашните мутри може и да са поостарели или поумрели и вече да не парадират по централните улици с черни джипове, скъпи костюми и бели чорапи, но това не означава, че на престъпността й е видяна сметката. Напротив, положението е доста сериозно, ако се опрем на теорията на счупените прозорци. Тя гласи, че когато малките нарушения остават ненаказани, се създава среда за все по-тежки злоупотреби и дори престъпления. Тоест ако една сграда има счупен прозорец и той не се поправи навреме, след време нито един прозорец няма да е здрав, защото всеки ще минава и ще хвърля камъни, за да я дотроши.

Вътрешният министър смята, че няма счупени прозорци. Според него



усещането за безнаказаност в обществото е лъжовно,



защото престъпността намалявала. Доказателството: броят на умишлените убийства през 90-те години бил много по-голям от тези през последните години.

Но Радев пропуска факта, че данъкоплатците не се чувстват по-сигурни. Образно казано, ако през 90-те започна чупенето на първите прозорци на държавата, днес почти не е останал здрав.

Според Ива Пушкарова, председател на комисията по помилванията към президента от доста време, тенденцията е много тревожна: "В България започват да се образуват и да се възпроизвеждат напълно откъснати от обществото субкултурни общности, които са тежко криминализирани, в които криминализацията започва в ранна детска възраст. В тях хората се изхранват чрез престъпления и използват престъплението като универсална житейска стратегия, за да се справят с всички проблеми и предизвикателства. Те не се повлияват от наказателна репресия и изключително наивно е очакването с наказания, колкото и тежки да са те, да може да бъде преодолян този проблем. Вече можем да говорим и за географски откъснати общности, в които опустошенията, които предизвиква тази престъпност, са приличащи на опустошенията от постоянна война."

Този стряскащ експертен анализ би следвало да чуем от устата на вътрешния министър. Той показва докъде доведе безнаказаността през последните близо 3 десетилетия. Що се отнася до убийствата през 90-те години, те намаляха след вълна на разчистване на сметки сред главатарите на СИК, ВИС и производните им. Тогава главен секретар на МВР беше Бойко Борисов, който регистрираше поредния труп и заключаваше: "Ако беше в затвора, щеше сега да е жив, защото аз ги хващам - а вие (съдиите) ги пускате."

Актуалният вътрешен министър предпочита да



недоволства как медиите отразяват работата на управляващите -



не пазели авторитета на институциите.

Очевидно на представителите на ГЕРБ трябва периодично да им се припомня, че медиите работят не в услуга на властта, а за да информират обществото за злоупотребите и грешките по високите етажи на властта. За собствената си реклама министрите разполагат с медийни съветници, говорители, пиари и пресцентрове, на които се плаща с парите на данъкоплатците.

Радев все пак признава, че "на повърхността" нещата не изглеждат добре. Тук обаче той отново прекрачва линията и упреква обществото, което трябвало да взема "дейно участие в разкриването на престъпленията" - 7 млн. граждани трябвало да ползват двете си очи и уши и това щяло да бъде "по-добре от камери". За какво ни е тогава МВР, на което плащаме над 1 млрд. лв. всяка година?

Циркът в МВР е пълен и това си личи дори само при бегъл преглед на криминалните "загадки" през последната седмица.

Фаворитът, разбира се, е Пловдив, където убийството в парк "Лаута" на четвъртия ден се оказа самоубийство въпреки липсата на оръжието на престъплението и неоткритото при първоначалния оглед предсмъртно писмо. След като ръководството на МВР стана за смях с противоречивите публични версии и след като успя да създаде впечатление, че разследването се води от аматьори, сега то е "наточило секирата" за криминалистите и експертите, които са допуснали пропуски в разследването. Тоест отново получихме признание, че



нищо не е наред в разследването на смъртта на застреляния



Общественото недоверие в полицията и управляващите е огромно дори когато става дума за базови неща като безопасно придвижване на хора в центъра на София посред бял ден. Пребитите майка и дъщеря нотариуси и журналист в два последователни дни в двата края на Борисовата градина показаха, че ничия сигурност не е гарантирана никъде. И това го знаят най-добре нападателите, които не са заловени, няма идея кои са, а единствената цел на полицията очевидно е да се докопа до нотариалния архива на жертвата Валентина Механджийска, за да се хванат за някой от клиентите й. Колко удобно. Данъкоплатците обаче видяха, че дори след зловещото нападение на двете жени в Борисовата градина не се появи кьорав полицай и това позволи на следващия ден и Никодимов да бъде нападнат безнаказано.

Никой не вярва, че биячите ще бъдат намерени, но вече всеки има едно наум, докато се движи из неподдържания централен софийски парк и очевидно и всеки негов посетител влиза там на свой собствен риск.

Най-прелестната илюстрация на корозиралото от корупция МВР е прахът, хвърлен в очите на данъкоплатците с пословичните 4 тона суджук в Добрич - уж рекет за премиера Бойко Борисов. Нещата на повърхността не са като тези в дълбочина, правилно констатира Валентин Радев. Зад комичния сюжет с мезетата всъщност се крие



прикривана години наред корупция в добричката полиция



Ръководството й е било масово уволнявано с разни благовидни предлози, но няма данни някой да е бил осъден. Напротив, очевидно засечени "в крачка", началници са местени на други ключови места. Нещата никога не са били наричани с истинските им имена, както се премълчават и сега, докато на публиката се подхвърлят смешки за някакъв суджук, от което няма да излезе нищо.

Това, което се премълчава, е, че под чадъра на полицията е пълнена партийна каса, а назначенията на най-важните държавни постове в града очевидно зависят от това кой си затваря очите за това.

"До когото и да пусна сигнал, бумерангът ще се върне с десет пъти по-голяма сила върху мен", свидетелства злополучният колбасар, който пък се оказва с дебела криминална биография и смешна за нея присъда. След сърцераздирателните му разкази експерти единодушно отсъдиха, че това е положението във всяко едно кътче на страната и че преходът се изроди в партиен феодализъм, покровителстван от най-високо ниво.

Баш началникът Борисов, очевидно хванат в супер неудобна поза, отчаяно се отбранява, че не яде суджук. Това, впрочем, не интересува никого. Той дължи обяснение на гражданите защо той и полицията МУ са търпели престъпленията в Добрич, за които са били информирани още от 2012 г. Мутрите вече ги нямало, а?