Не може да има и е излишно определението за шедьовър, той може само да се посочва: "Писма до Непознатата", Андре Мороа (изд. "Колибри", превод Венелин Пройков). "Един мой приятел поиска от мен да ви пиша веднъж седмично и за мен бе удоволствие да си представям каква сте" - видял я в театъра, зрителка, дочул нейна реплика. Шейсет тематични писма: Относно границите на нежността, Относно модата, Относно съдбовния миг, Относно другата жена... По 2-3 страници.

"Вестниците мъдро предоставят кръстословици на своите читатели, както църквата в безкрайната си предпазливост е наложила броениците на вярващите. И едните, и другите са отличен лек срещу идеи фикс и слагат край на ужасните разсъждения за самия себе си - най-жестокото мъчение", но и по-обобщителното: "Ние наистина се въртим сред безкрайността върху капка кал, без да знаем защо" - голямото френско изкуство на афоризма. Може и така - афоризъм до афоризъм. Но Мороа е друго четене. "Голяма литература" не означава нищо, но е най-краткото обяснение. Забележете последното изречение в писмата. Не е задължително да е върхът на остроумието, но остава внушение, че писмото е писано заради него. И не е въпрос на остроумие, затова не е проста работа. Завършеците на колко от романите го имат, даже и криминалните?

"Само един сантиментален моралист", представя се Мороа пред Непознатата. Днешната уловка е тук. Възпитаните с четива от сорта "Как да си намеря съпруг", "Забогатяване в 14 стъпки" и пр. ще го изхвърлят на второто писмо. Неоспорими, вечни и досадни истини. И не защото писмата са от началото на 50-те години. Парите в т.нар. "популярна психология" и "четива за самоусъвършенстване" не са безобидни, не са просто спечелени от издателската индустрия пари. И нечетенето, и четенето сътворяват менталност. Пазарните принципи са престъпно извинение. Престъпление е да ликвидираш усета за пиршеството от нюанси, през които Мороа извежда простото "Хапчето е много по-безопасно от безсънието".