От гледна точка на САЩ Иран е "ислямистки фундаментален режим, който се опитва да създаде атомна бомба" и част от "оста на злото". И обратното - в очите на Техеран Вашингтон е "безбожният голям сатана" и "коренът на всички злини". Едва ли отношенията между други две държави в света са така трайно увредени, както тези между САЩ и Иран. Двете държави са изпълнени с огромно недоверие, чувстват се засегнати, даже унизени. Причините за тази враждебност са много по-стари - още отпреди Ислямската революция от 1979 г. Така през 1953 г. Вашингтон реши за първи път масивно да се намеси в иранската политика - с последствия, които и до днес оставят своя отпечатък върху Близкия изток. Дълго време американците прикриваха своето участие във въпросните събития, макар че още непосредствено след тях се появиха съмнения, че ЦРУ има пръст в цялата работа. Едва наскоро, близо 65 години по-късно, американският Държавен департамент публикува подробен доклад за участието на американските тайни служби в преврата срещу тогавашния демократично избран ирански премиер Мохамед Мосадък.



Колониално мислене и страх от комунизма



След края на Втората световна война отношенията между Вашингтон и Техеран все още са напълно нормални. Реномираното американско сп. "Тайм" дори обяви Мосадък за "мъж на годината" през 1951 г. След това обаче той се осмели да национализира британските съоръжения за добив на петрол в страната. Високопоставени американски политици дори му засвидетелстват уважението си за тази смела стъпка. "В САЩ по онова време изпитваха големи симпатии към всички антиколониални движения в Третия свят. Мосадък дори беше сравняван с Бенджамин Франклин", казва професорът по история от университета в Ерфурт Юрген Марчукат, цитиран от "Дойче веле". Не така очаровани обаче са британците, които по онова време държат иранския петролодобив още от началото на ХХ век. Англо-иранската петролна компания (AIOC) осигурява на британската империя гигантски печалби всяка година. "В продължение на десетилетия иранският петрол на практика беше заграбван от британците. Иран получаваше само жълти стотинки за него", казва живеещият в Берлин ирански публицист Бахман Нируманд. Още от края на 1940-те години иранските политици искат по-справедливо разпределение на печалбите. Великобритания обаче невъзмутимо настоява да се изпълняват изгодните за нея договори. След идването на власт на премиера Мохамед Мосадък през 1951 г. обстановката ескалира, като на 20 март същата година той едностранно прекратява договора с AIOC и одържавява иранската петролна индустрия. Лондон реагира възмутено, заплашва с военна инвазия и се обръща за помощ към Вашингтон. Но американският президент Хари Труман им отказва, защото Вашингтон по онова време не желае да отслабва позициите на Иран. Прекалено голям е страхът, че страната може да се преориентира към комунистическия СССР. Труман смятал също така, че британците сами са си виновни, тъй като били твърдоглави.

Поведението на САЩ се променя с идването на власт на президента Дуайт Айзенхауер през 1952 г. В продължение на две години британците и иранците преговарят без успех, позициите и на двете страни окончателно се втвърдяват, а отношенията между тях стават направо враждебни. Великобритания обявява пълно ембарго за внос на петрол от Иран, в резултат на това иранската икономика изпада в тежка криза, а радикалните сили в страната, като Комунистическата партия, набират все повече поддръжници. В екипа на Айзенхауер пък надмощие взимат антикомунистическите хардлайнери. Джон Дълес става външен министър, а брат му Алън е избран за шеф на ЦРУ. Те започват да гледат с голямо безпокойство на развитието в Иран, защото в техните очи Мосадък е "безумец", който може да привърже страната към комунистическа Русия. Във Вашингтон решават, че сложната ситуация около Иран няма как да бъде решена, ако Мосадък остане на власт. Това е моментът, в който в играта се включва и ЦРУ.

През лятото на 1953 г. американските тайни служби стартират в Техеран "Операция Аякс". ЦРУ на практика подкупва политици, офицери от армията и духовници, за да ги накара да се противопоставят на премиера. Едновременно с това убеждава шах Мохамед Реза Пахлави да освободи Мосадък от поста му със специален декрет. Пред частния дом на премиера на 19 август се стига до улични схватки между привържениците на Мосадък и пучистите. "Странни бяха хората, които демонстрираха срещу Мосадък - сред тях имаше истински убийци, както и бедни хорица от южните покрайнини на града, на които бяха обещали пари, за да участват в пуча", спомня си Бахман Нируманд, който по онова време е ученик в Техеран и е имал възможност да следи събитията отблизо. След намесата на верните на шаха войски Мосадък е свален от власт, а на демократичния експеримент в Иран е сложена точка. Бившият премиер е осъден за държавна измяна и пратен в затвора за три години, след което е поставен под домашен арест до смъртта му през 1967 г.



Следват диктатура на шаха и после - Ислямската революция



"Още по време на преврата се подозираше, че той не е бил организиран от иранци", спомня си Нируманд. По-късно тези подозрения се потвърждават - особено когато шахът получава мощна подкрепа от страна на САЩ. Национализираната петролна индустрия отново е върната в частни ръце. Иран получава половината от приходите от петрола, а другата половина си поделят 17 предимно американски и британски фирми. Шах Реза Пахлави въвежда диктатура в страната, която получава военна, финансова и лична подкрепа от САЩ. "По онова време в Иран имаше над 10 000 американски съветници. На практика именно те владееха страната в продължение на цели 25 години", категоричен е Бахман Нируманд. Властта на шаха е пометена от Ислямската революция на аятолах Хомейни в началото на 1979 г. По време на предшествалите я масови демонстрации срещу шах Реза Пахлави много от демонстрантите носят портрета на бившия премиер Мосадък. Стига се до щурм на американското посолство в Техеран - разярени иранци нахлуват в него в края на същата година и взимат за заложници 52 западни дипломати. Този акт е изпълнен с голямо символично значение, защото именно от сградата на това посолство през 1953 г. са били дърпани конците на преврата срещу Мосадък. Свалянето на законно избрания премиер и до днес се възприема като дълбока травма от иранското общество. Фактът, че антиамериканската пропаганда на днешните управници в Иран и до днес среща благодатна почва за развитие, до голяма степен се дължи на разрушената тогава, с помощта на ЦРУ, иранска демокрация. "Ислямистите в Иран и до днес се възползват от този факт, когато твърдят, че на американците просто не бива да се има доверие", казва Нируманд.



Историческа грешка



В краткосрочен план превратът от 1953 г. донася на американците огромни ползи, защото в продължение на 25 години те си осигуряват спокойствие благодарение на марионетния режим на шаха, както и почти неограничен достъп до иранските петролни резерви. Но в дългосрочна перспектива този преврат се оказва огромна грешка. Защото в началото на 50-те години САЩ все още са много популярни не само в Иран, но и в целия Близък изток. "Като държава, която сама е успяла да се освободи от колониалното владичество на Европа, на САЩ тогава се гледа като на пример за подражание. Всичко това обаче приключва в момента, в който заради икономически съображения американците решават да свалят едно демократично управление и да го заменят с диктатура. От това американците със сигурност загубиха много", обобщава историкът Марчукат.