Онзи ден Казуми Мацуи, кметът на Хирошима, отправи апел към всички световни сили да се откажат доброволно от ядреното оръжие. На Казуми Мацуи му отива да отправя такъв призив, защото е кмет на град, в който загинаха близо 100 000 души в края на Втората световна война, след пускането на атомна бомба. "Гражданското общество разбира, че ядреното оръжие е безполезно за гарантиране на държавната сигурност. Днес една бомба може да бъде хиляди пъти по-мощна от тези, които бяха хвърлени преди 72 години. Използването на ядрено оръжие може да превърне целия свят в ад както за този, който го е използвал, така и за врага", каза в речта си Мацуи.

Мацуи е прав само отчасти. Сигурно го знае. Обаче както на папата му приляга винаги да говори за мир, а не за война, така и на кмета на Хирошима, която е била вече разрушавана, освен това е в Япония - страна, която няма ядрено оръжие, му приляга



да иска повсеместна забрана на това могъщо изделие



А че не е прав по въпроса за гарантиране на държавната сигурност, има доказателства. Едно от тях е Северна Корея. Тази страна, която е икономическа въшка, политически лилипут и очевиден тоталитарен мутант, сигурно отдавна щеше да е последвала съдбата на Либия или Ирак, ако освен войнствена риторика нямаше, макар и няколко, но все пак истински ядрени бойни глави. Не казвам, че народът й щеше бързо да процъфти от такава промяна в съдбата си - както не процъфтя народът на Либия и Ирак. Казвам само, че без атомна плашилка си винаги много по-привлекателен обект за уместни, неуместни, а понякога направо завоевателски интервенции. И каквито и квалификации да правим за Северна Корея, не следва да забравяме, че там живеят живи хора, които са като нас - угрижени за препитанието, децата си, здравето си и извечните философски дилеми.

За ядреното оръжие има две концепции - едната е, че е страшна заплаха и изкушение за геноцидни мераци у луди властници, а другата - че е възпиращ фактор, гарант за световния мир. И двете са верни, според мен. Но ми се ще да прехвърлим разговора от оръжието към човеците, защото то е тяхно, тоест наше, но и ние сме някак негови. Човекът Мацуи, макар кмет, говори като Ганди, Толстой, като Буда дори. Така говорят и днес много свети старци от всички религии. Така ще говорят вероятно и утре. Това не пречи всичко онова, наречено "реална политика", да си живее по своите закони, които открай време са такива: "силния го уважават, а слабия го бият" и прочее... Затова не оръжието, а човекът е основният фактор при въпросите за мира, войната и евентуалното унищожение. В свещената книга "Бхагавад гита" се говори за "блясъка на хиляда слънца", което някои тълкуват като предсказание за изобретяването на атомната бомба. В нея основно става дума за бога, човека и взаимоотношенията им.

Та нека ви кажа опасенията си.



В "Бхагавад гита" Арджуна се впечатлява от Вишну,



който бляска като хиляда слънца, но Арджуна, да кажем, е избран. Освен това е под контрол, освен това просветен. Светът днес обаче е пълен с такива, които неистово мечтаят за достъп до оръжие като "хилядата слънца", с което да изпепелят враговете - били те евреи, християни, комунисти, американци, руснаци, араби и т.н. (Спомням си, че видна украинска политичка преди две-три години бе изразила в записан и разпространен сетне телефонен разговор желание "да се разстрелят с ядрено оръжие" жителите на Източна Украйна, каквото и да означава това.)

По-горе казах "светът днес", но сбърках. Светът винаги е бил пълен с такива, боя се, че и ще ги има още дълго. Много кино и литература имаме за близостта на Райха до това оръжие, за възможността Хитлер да бе турил ръка върху него пръв и можем само да гадаем за евентуалните последствия от това. Сигурен съм, че ще се намерят и такива, които вярват, че Македония и Беломорието биха били "наши" при такова стечение - за такива человеци говоря - те са евъргрийн пример.

И - без да знам кое е по-добре - да има или няма ядрено оръжие по света, съм сигурен, че въпросът е преди всичко кой е близо до куфарчето с копчетата и кои да следят човека с куфарчето да не изтрещи. От тази гледна точка ми се струва, че за контрола е добре тези куфарчета да са малко, а не десетки и стотици. Колкото повече са, толкова рискът е по-голям, тъкмо поради човешкия фактор. (Един Мордехай Вануну например, когото Израел осъди на огромен затвор, загдето издаде, че и Тел Авив има атомна бомба, от общочовешка гледна точка е не предател, а око на такъв контрол.)



Страхът, а не любовта, изглежда, по-ефективно пазят от катастрофата



Затова, като гледам "Цар Бомба" или огромните ракети и силози, не ме е страх. И не ме побиват такива тръпки, каквито ме побиват, докато гледам президенти и министър-председатели да говорят глупости. Президенти и премиери както на големи, така и на малки страни. Тогава си мисля: "На този не бих доверил да ми стои зад гърба, докато играя карти, а той иска да ми е Кришна, Аллах и Саваот, взети заедно."

Там е кошмарът, там е спусъкът.