Ноември ще е месецът на борбата с висшата корупция в България. Тогава влизат в сила последните промени в Наказателно-процесуалния кодекс, които прехвърлят делата срещу висшите представители на властта от Софийския градски съд в Специализирания наказателен съд. Управляващите решиха да си осигурят присъди за пред обществото и пред Брюксел по лесния начин, като си направят съд. Щом разследващите и прокуратурата не успяват да защитят пред съда знаково дело, съдът ще дойде при тях. Поправките бяха вдъхновени от прокуратурата, написани на коляно от ГЕРБ и от "Обединени патриоти" и пришпорено приети от парламента преди лятната му ваканция. Явно целта на управляващите е да уплътнят специализираното правосъдие и да си подсигурят осъдителни присъди по знаковите дела, по които досега прокуратурата не бележи особени успехи. "Най-голямото наказание за един политик не е дори самата присъда. Фактът да отидеш в съда, фактът да те съдят, да ти повдигат обвинение, то е достатъчно като наказание. Вече колко ще го съдят след това е друг въпрос. Но той като имидж, като професия, вече е загубен", коментира премиерът Бойко Борисов, когато се създаваше спецсъдът. Тогава лидерът на ГЕРБ беше против делата срещу хората от властта да се гледат там. "Ако вкараме и това в специализирания съд, веднага ще го опорочим, че би могло



да се ползва за политически разчиствания",



твърдеше тогава Борисов. Явно е размислил.

Президентът Румен Радев не наложи вето на поправките въпреки всички предупреждения от магистрати и правозащитници, че така се създава извънреден съд, какъвто конституцията не допуска. Засега и нито една от имащите право институции не е изявила намерения да сезира Конституционния съд. БСП, които уж бяха против, също вече нямат проблем с промените.

Така, след три месеца ще видим на какво още е способно спецправосъдието. Двете спецсъдилища - първоинстанционните и апелативните, заработиха през 2012 г., като поеха делата срещу организираната престъпност.

"При проведените първи конкурси кандидатите да правораздават там бяха по-малко или равни по брой на свободните щатни места, защото съдиите не желаеха да правораздават в съд, чието съществуване не одобряват. Поради тази причина обаче там бяха назначени магистрати предимно от районните съдилища, които до момента не успяваха да спечелят конкурс за по-горната инстанция и прокурори, които за пръв път облякоха черната тога именно там. С това публично афишираната идея на тогавашния министър на вътрешните работи г-н Цветан Цветанов да се създаде съд, в който да работят най-компетентните практикуващи наказателни съдии и безспорни професионалисти, тихомълком се провали - някои от явилите се на конкурса бяха назначени след получена оценка среден (3)." Това припомни преди дни бившият зам.-правосъден министър Петко Петков в свой анализ за "Медиапул". Истината е, че



никой добър съдия не иска да работи под натиск



и да му се налага да изпълнява поръчки, каквото е опасението за спецправосъдието.

В края на миналата година беше огласен анализът на Върховния касационен съд на дейността на двете спецсъдилища за краткия им период на съществуване и картината не беше никак розова. Изследването по-скоро поставяше под въпрос нуждата от тези структури и капацитета им. В анализа се говореше как в спецсъда преобладават делата, приключващи със споразумения и условни присъди, че моделът е законодателно объркан, защото спецправосъдието е създадено без визия. Законодателят обаче анализи не чете. Той пише промени. И то такива, от които да се възползва.

Анализът на натовареността на съдилищата, приет наскоро, пък отчете, че апелативният спецсъд е изключително ниско натоварен и затова трябва да се обмисли съществуването му. Съдиите в апелативната инстанция разглеждат и решават под три дела на месец. Докато средната натовареност на апелативно ниво е 8.85. Делата в спецсъда са се увеличили. Това обаче не се дължи на внесени за разглеждане обвинителни актове, а на затрупването на съда с искания за използване на специални разузнавателни средства, гледане на мерки за неотклонение и разпити на обвиняеми и свидетели пред съдия. За 2016 г. делата по Закона за СРС в спецсъда са 2940, като година по-рано са били 1143. Издадените разрешения са 2271. На практика исканията за СРС за пренасочени от Софийския градски съд към спецсъда.

В момента в спецсъда освен новите дела очакват и нови председатели. За разлика от прокурорските шефове, по закон председателят на съда няма някакви особени правомощия, свързани с правораздаването. Той е пръв сред равни, не може например да отменя актовете на колегите си, или да им нарежда нещо друго. Функциите му са по-скоро административни и организационни. Но



всеки председател реално олицетворява съда,



който оглавява. Затова и позицията е ключова и знакова.

През юли съдийската колегия на Висшия съдебен съвет избра Георги Ушев за председател на Апелативния спецсъд. Няколко месеца по-рано Ушев спечели конкурса за втори мандат като председател на Специализирания наказателен съд. Основният дебат по кандидатурата на Ушев беше дали има право да е кандидат в процедурата, тъй като съдебният закон допуска магистрати от по-ниско ниво да участват в избора само по изключение. Мнозинството в съдийската колегия прие, че изключение има. Самият Ушев разтълкува закона пред съвета, като "изключението е, че когато единият кандидат има очевидно предимство във всяко едно отношение, то следва да се приложи". При това развитие трябваше да стартира конкурсът за приемника на Ушев на шефското място в спецсъда. Но се завърза интрига. Конкурентът му за апелативното ниво Румяна Илиева атакува избора му пред Върховния административен съд (ВАС).

Илиева, както и Ушев, поискаха да се спре изпълнението на решението за избора на председател, докато ВАС не се произнесе по същество по жалбата срещу конкурса. Преди седмица трима върховни съдии - Милка Панчева, Тодор Тодоров и Даниела Мавродиева, уважиха молбите им. Висшите магистрати приемат, че Ушев основателно отчита, че възможната отмяна на оспореното решение на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет за избора му за председател на апелативния спецсъд би могла да влоши положението му и да доведе до неблагоприятни за него правни последици, касаещи статута му на административен ръководител. Т.е. ако ВАС отмени повишението му, а междувременно е проведен конкурс за старото му място,



за него няма да остане председателски пост



ВАС ще гледа по същество жалбата на Илиева на 4 декември. Което означава, че решение на първа инстанция ще има най-рано по Коледа. След това със сигурност казусът ще стигне и до петчленен състав на ВАС. Така висящото положение ще се запази поне до пролетта на 2017 г.

Решението на ВАС по случая ще да даде насоки и на следващия Висш съдебен съвет и какво означава "По изключение", когато се избират шефове в системата. Досега върховният съд не се е произнасял по темата. Жалба с подобен предмет бе депозирана в началото на годината от Ивайло Иванов от Административния съд в Перник, който не бе избран за председател, вместо него мнозинството в Съдийската колегия на ВСС предпочете Десислава Ахладова, по онова време шеф на Районния съд в Перник. Но тя стана зам.-министър на правосъдието, Иванов оттегли жалбата си и сега е единствен кандидат за поста ръководител на Административния съд в града, припомня "Правен свят".

За шеф на спецсъда на мястото на Ушев се спряга доскорошният прокурор Стефан Милев, който в момента е съдия в Софийския градски съд. Без грам управленски опит и с твърде малък съдийски той беше сложен от мнозинството на съдебния съвет за и.д. председател на Софийския районен съд, когато ръководството му подаде оставка преди месеци. Преди дни ВСС изпрати Милев с почести обратно в градския съд. Самият той отрича да има амбиции за шефското място в спецсъда. Тепърва ще видим дали това е така.

Едно обаче е сигурно, предстои данъкоплатците пак да оправят сметката на депутатите. Когато завалят делата за обезщетения от спецправосъдието - тук и в Страсбург.