Тропот на копита кънти от черноморския бетон.

Проверка след проверка се образуват, коя от коя по-внезапни.

Нощем по вертепи и спални помещения (Бедрум) вицепремиерът по демографията Кавалери Симеонов обикаля и принуждава хората да правят деца по-тихо, защото Слънчев бряг е семеен курорт, някои хора вече са изпълнили своя дълг към природата и родината и имат нужда да отдъхнат.

Денем по плажове и палатки обикаля министърът на пуризма Николина Кобилкина. Тя пък принуждава недобросъвестните концесионери да се завиват със скъсани плажни чадъри, през чиито дупки прозират инвеститорските мръсотии. Министърът на пуризма се бори за чист бетон по Черноморието - пуризмът е стремеж към чистота.

Понеже са от едно правителство, двамата министри, така да се каже, са бойци под едно знаме. Брат и сестра по оръжие. За тях двамата поетът Никола Вапцаров в пророчески транс е описал следната ситуация (из "Кино"):

(...)

И на шосето,

точно на завой,

се срещат две луксозни лимузини.

Това е нашия герой

и нашта героиня.



След удара

излиза джентълмен

и взема във ръцете си челични

като перце примрялото момиче.



Отваря си очите -

те горят,

премрежват се

и гледат небосвода,

Да видиш ти какво момиче, брат -

КАТО ЖРЕБИЦА ОТ РАЗПЛОДНИК!...

(...)

От една страна е така. Два ескадрона - едно знаме, една цел.

Но вече се чуват гласове, които казват, че трябвало да остане само един министър на пуризма и той се нарича Кобилкина - понеже е добро добиче, изпълнително - и винаги се равнява по разпорежданията откъм Царските конюшни.

Този междуособен конфликт е на дълбоко принципна основа - Кавалери Симеонов, който уж се бори за тишина и спокойствие, всъщност вдига доста шум с това чаткане на копита и селски пиар; а в Царските конюшни не обичат някой да засенчва и да вдига повече шум от Гай Тиквоний. Императорът не търпи по-големи селяндури от него, а сутрин си пита шпигела: огледалце на стената, има ли в страната по-голям от мене популист и народняк?

Огледалцето напоследък се замисля, преди да отговори, а тази сутрин дори казало: Императоре, велики ораторе, по морето броди селяндур с твърде черен маникюр; той вече хвърли сянка върху твоята осанка, толкоз мощна простотия, не е виждАла нашта БългарИя. Господарю, ти си страшен популист - но от тебе по-голям е оня глист.

Всичко това може да свърши само по един начин - Кавалери да бъде свален от врания кон, с който обикаля бедрумите и да се превърне в козел отпущения. (Това би могло да значи "козел за отпушване на напрежението", но всъщност е жертвен агнец.)

И както е казал Вапцаров по въпроса:

(...)

Това е то.

Това е драмата.

Останалото -

е измама.

(...)

А по-атрактивно би било спорът да се реши чрез дуел.

По днешните разбирания не е релевантно спорът кой е по-голям популист да се решава чрез единоборство.

Не така е било през Средновековието например.

Датският астроном и алхимик Тихо Брахе имал спор със свой състудент кой е по-голям математик.

Спорът стигнал до дуел, в който Тихо Брахе губи носа си.

Няма вече такива мъже на науката и честта :(