|
| *** |
- Дайте ми документ №5. Моля.
Държавата дъвчеше дъвка и прелистваше някакви хартии. Изчаках, изчаках, писна ми и почуках на стъклото:
- Моля да ми издадете документ №5, трябва ми!
Държавата се обърна и погледна през мен.
- Дайте личната си карта, попълнете тази бланка и внесете отсреща в банката сто лева. След две седмици ще е готов.
Забравих любезностите и рекох:
- Това е наглост, уважаема! Как сто лева!
Държавата запремята дъвката в устата си:
- Нали искаш тази справка?
- Искам я - признах си, - ама тя не е свързана с космическата програма на страната, каквато нямаме, нито пък става въпрос за парцел на Луната. Всичко, което искам, е в папките на държавата. И за да отвори архивите си и да ми даде половин лист хартия, държавата ми губи времето и ме скубе като шугаво пиле! Няма да платя и лев!
Дървата зад гишето спря да дъвче дъвката си.
- Господине, отстъпете назад, задържате опашката от клиенти.
- От тебе - рекох - зависи да натиснеш копчето на компютъра и да направиш справката ми. И то сега, веднага. А не след две седмици и една шапка пари!
- Архивът ни, господине - рече уморено държавата, - е далече от тука. Едни хора трябва да отидат в едно мазе, да разровят едни папки, да намерят вашето дело и да напишат справката. Друго имаш ли?
- Имам - нахъсах се аз, - как да нямам! Каква държава е това! У нас вече зачеват и раждат децата върху компютърна клавиатура, а държавата разнася папки из мазетата! Срамна работа!
- Господине...
- Да, знам, задържам опашка. Моля, да ми издадете документа и да не ми дрънкате, че ви дължа пари. Правителството каза, че всички тези справки и указания вече ще са безплатни за гражданите.
Държавата вдигна рамене:
- Не знам кой ви пълни главата с такива глупости, но няма такова нещо като безплатни услуги.
- Правителството се закле, че вече няма да скубе народа с безсмислени такси за документи и разрешителни.
- Виж, драги, правителството може да говори каквото си иска на народа. Но вечер, като дойде и погледне в касичката и не види там солидна пачка от левчета - просто да не си насреща му на това правителство.
- И нищо не е лесно и безплатно? Властта пак ни измами, така ли?
Държавата вдигна рамене.
- Аз съвсем не знам какво ви говори правителството и това не е моя работа. Но - вдигна пръст тя - да, има безплатна услуга. Ако извадиш накуп всичките документи, които се водят на твое име - това е напълно безплатно. Ще ти ги издадем и чао.
- Как така всички документи? Аз откъде да знам утре държавата какво ще ми иска?
- А аз ли да знам какво ще ти трябва? - на свой ред попита държавата.
- Всички наведнъж, така ли? И колко документа ми се падат?
- Близо хиляда! Пишеш заявление, ние слагаме печата на всяко парче и се разделяме по живо и по здраво.
- Ама документите имат различен срок на годност, как така всичко наведнъж!
Държавата вдигна рамене:
- Твоя си работа. Нали искаше безплатна услуга - ето я.
- Аз не искам всички документи накуп. Искам си само един-единствен.
- Сто лева. И вземи решение, защото хората чакат на опашката.
- Никой никъде не чака - рекох, - кьорав човек няма при това обирджийско ценообразуване!
Държавата разкъса ново пакетче с дъвка. И рече:
- Където и да ходите, все ще кацнете на опашката пред мен!
- Не! - запънах се аз. - Няма да чакаме по хиляда години за разни скапани хартийки и няма да плащаме залудо! Няма пък! Ще стоим тука и ще чакаме правителството да изпълни обещанието си.
- Става - рече държавата. - Стойте и чакайте. Но ако е за въпрос, правителството ви обеща свобода и демокрация. Ама не ща да си отварям устата на тази тема, щото е дълго. Нещо да кажеш по въпроса?
Отстъпих и си тръгнах - какво да кажа!
