Боряна Димитрова е родена в София. Завършила е френската езикова гимназия "Антоан дьо Ламартин" и социология в СУ "Св. Климент Охридски". Специализирала е политически и електорални изследвания във Франция. Управляващ директор на социологическа агенция "Алфа Рисърч".
- Г-жо Димитрова, парламентът дълго време заседаваше средно по 30-40 мин. на ден, след което изведнъж се забърза и точно преди ваканцията гласува няколко доста спорни законопроекта. Намирате ли умисъл в това и каква е оценката ви за началото на 44-тото НС?
- В една оптимална политическа реалност партиите и хората, които умеят да печелят доверие и избори, умеят също така да целеполагат и създават качествени закони в интерес на общественото благо. У нас между тези две реалности като че ли съществува пропаст, допълнително задълбочавана от анализатори и журналисти. По избори обясняваме кой и защо ще спечели най-много гласове, а между изборите се кахърим как дарените със силата на мнозинството не са дарени с провидението на ума. В случая не виждам някакъв специален умисъл в така приетите закони. Това са възможностите, капацитетът и хоризонтът на народното представителство, а и на целия политически елит, тъй като, с изключение на закона за околната среда, президентът не наложи вето на нито един от останалите.
- Преди парламентарните избори казахте, че говоренето за доходи, образование и здравеопазване ще са "новите магистрали" - риториката, с която ще се търси успех на вота. Имаше ли усилия след това говоренето да се превърне в дела?
- Съвременният свят е така взаимно свързан чрез глобалните икономически и социални процеси, че предизвиква ефекти, за щастие, и положителни, дори когато, образно казано, няма министерско постановление за това. Да вземем доходите - в резултат от емиграцията изтичането на квалифицирани кадри и респективно дефицитът на работна сила, а и от възстановяващата се европейска икономика и скок на българския износ, е налице съществен ръст на доходите в редица сфери. Което започва да променя средата и налага преосмисляне на вече поети политически ангажименти. На две конкретни неща в тази ситуация бих искала да обърна внимание. Първо, увеличението на учителските заплати, само по себе си позитивно и за което бяха предприети първи действия, съвсем може да не се окаже достатъчно и да не предизвика очаквания ефект. Именно заради конкурентния ръст на заплащането в други сфери преподавателите - тук имам предвид не само учителите, но и университетските преподаватели, отново биха могли да се озоват близо до дъното на подоходната стълбица. И второ, изглежда вече е дошъл моментът България да си постави за цел да премахне "работещите бедни", по чийто брой също заемаме незавидни места в класациите. Вече има предпоставки доходите от труд да се разграничават рязко от размера на социалните помощи, плащания и пр. Това би имало не само силен мотивиращ ефект, но и би съдействало за решаване на проблеми, които от години се затлачват в административни процедури.
- Отрази ли се по-сериозно на рейтинга на управляващите някой от избухналите скандали - НДК, "Суджукгейт", обвинителният акт за КТБ? Как се справя коалицията ГЕРБ и "Обединени патриоти"?
- Питате ме дали диагнозата е прогноза. Както и в медицината, не, не винаги е така. Всички тези скандали разяждат и бездруго не особено привлекателния образ на властта, но това не означава непременно разрушаване на имунните сили на управляващото тяло. Парадоксът е в това, че мнозина от днешните критични гласове при едни избори и при алтернатива ГЕРБ - БСП, отново биха избрали ГЕРБ. Което обаче не е никакво основание да не се упражнява всекидневен смислен натиск за отстраняване на управленски проблеми, безхаберия или откровени безобразия. Нашите проучвания показват, че хората се поумориха и оттеглиха от мащабните граждански протести, затова пък са много чувствителни и реактивни към проблеми, които пряко и непосредствено ги засягат.
- Виждате ли потенциал някой политически сюжет да предизвика разпадането на мнозинството?
- Трябва да правим разлика между политически сюжет и скандал, афера. В първото има логика, която можем да следим и анализираме. В аферата всичко е задкулисие, лобита, разчистване на сметки, които няма как да прогнозираш, освен ако не си част от тези кръгове. Ако говорим за политически риск, такъв виждам най-вече в потенциалното реактивиране на "Атака" и на част от патриотите в добре познатото им амплоа на защитници на руския национализъм в различните му балкански форми.
- Как очаквате да продължи и да завърши скандалът около НДК?
- Към момента, по-вероятно - чрез отшумяване. Все пак като човек, който вярва, че винаги си струва да се полагат усилия, бих оставила едни 5% за разплитането на казуса. Но изходът трябва да зависи не просто от желанието на прокуратура и съд това да се случи, а от невъзможността да не се случи - т.е. и от добрата разследваща журналистика, независимите медии, от силните и компетентни граждански организации.
- Защо и ГЕРБ, и БСП се активизираха напоследък по отношение на т.нар. закон за борба с корупцията по високите етажи? Очаквате ли дебатът за бъдещото единно антикорупционно бюро да доведе до създаването на силно и ефективно такова?
- Липсата на закон и механизми за борба с корупцията по високите етажи отдавна вече е не просто червена лампа, а червен светофар в мониторинговите доклади за България, а и в общественото възприятие за ненаказуемостта на властимащите. Няколко месеца преди поемането на председателството на Съвета на ЕС България не може да си позволи да поеме имиджовия риск да остане без такова законодателство, особено на фона на поредицата от корупционни скандали. Самият факт, че външният министър е и вицепремиер, отговарящ за съдебната реформа, е показателен. Незабавни ефекти е трудно да се очакват, законът не решава всичко, но осветлява повече лица, дава шанс на повече хора да осъзнаят и да си търсят правата, което започва да променя средата.
- Кои ще са другите основни теми на есенния сезон? Какво очаквате при избора на членовете на ВСС от парламентарната квота?
- Основна тема - бюджетът и пак бюджетът. Що се отнася до очакванията ми за ВСС, очаквам да видим имената. Мисля, че и тук с пълна сила важи максимата - не гледайте знамената, а знаменосците.
- Защо като че ли темата за промяна на избирателната система затихна?
- Затихна, защото е любима предизборна дъвка, когато липсват други идеи. Затова и ще изгрее отново едва преди следващите избори. В изборното законодателство има много технология, трябва първо нея да видим в детайли, преди да говорим за това кой вариант ще бъде приет.
- Разбрахте ли кои ще са приоритетите на правителството за предстоящото председателство на ЕС?
- Западните Балкани се очертават като тема, която Борисов и кабинетът имат и желание, и интерес да поставят сред приоритетите на председателството. Здравословно е за самочувствието ни, а в един по-оптимистичен прочит, и за вътрешната ни самоорганизация, ако след години на опашката на ЕС можем да служим на някого за "ролеви модел". Предвид настроенията в Европа и ЕК обаче, това изисква сложна политическа и дипломатическа подготовка. Ако успее да извърви малки, но ефективни стъпки в тази посока, България би направила важна крачка в утвърждаването си като реална част от ЕС, търсеща общи решения, а не перверзно наслаждаваща се на проблемите и очакваща мътната вода на разпада.
- Как оценявате първите шест месеца от мандата на президента Радев?
- Трудно ми е да дам оценка. Твърде агресивен пиар, който скрива, а не разкрива личността на президента. В съдържателен план, от тези шест месеца в политическата история ще влезе единствено казусът с грипените. Предстои да видим дали президентът ще остане под тяхната сянка, или ще излезе от нея.
Полегнала е Тодора, мома Тодоро, Тодоро........
Я да се появи подходящ повод, пък ще се види дали са се поуморили.