От всичките сезони най-обичам лятото. И то не толкова заради морето, бризчето и поразголените госпожици, колкото заради търговийката, която въртя с нюх на хиена в кокошарник. Аз, уважаеми, съм това, което хората наричат безскрупулен плажен предприемач и мога да ви продам абсолютно всичко, но предимно се занимавам с царевичка. Вървя, значи, по плажната ивица с един казан и крещя на няколко езика: "Топла царевица, топла царевица", "горячая кукуруза, горячая кукуруза", после крещя и на немски, обаче нали съм зевзек, докато викам, правя и онзи жест с ръка, присъщ там за тоя германския им лидер от едно време... Абе, кодош да става!

Интересното при мен е, че съм единственият, който таксува допълнително всяко поръсване със сол, даже чужденците идват да се снимат с мене! Значи, едно поръсване - десет стотинки, две поръсвания - двайсет стотинки, но, момент, момент, забележете - три поръсвания - двайсет и пет стотинки... Усещате ли крещящия ми търговски нюх, а? Като вървя по плажната ивица, той така лъха от мен, че хората постоянно се обръщат да видят откъде, аджеба, мирише така силно на търговец!

А иначе примерите за исполинската ми плажна предприемчивост съвсем не са малко. Наскоро, да речем, измислих начин да печеля пари и от кочаните на царевиците. Събирам ги от плажа и с игрива усмивка ги продавам на малките германчета, като им обяснявам, че това са ексклузив мейд-ин-Бългерия гредички за плажен футбол... Пък ако по някаква случайност децата си нямат топка, айн момент, бите - набързо събирам боклука около близките хотели, хубавичко го намачквам, запечатвам крайния продукт с няколко мазни хартийки от дюнер и воала - айн клайнер бал, я, я, вундербааа, шпацирен сега, айде...

Занимавам се и с други спортни съоръжения. Преди няколко дни вълните изхвърлиха на плажа раздърпан женски чорапогащник, явно беше принадлежал на някоя дама с голяма площ и съдържание, аз така им викам на по-едрите госпожици, дето обичат да си хапват по няколко сладоледчета... Та, понадупчих го малко чорапогащника, разтегнах го между два пръта, забити в пясъка, и в крайна сметка приликата с професионална волейболна мрежа беше толкова голяма, че за миг се просълзих от собствената си прогресивност в търговското мислене - да бях в чужбина, с тоя акъл милионер щях да стана!

Но да ви кажа, онзи ден много се разочаровах от българското Черноморие, много, ей на, още ми е едно такова болно и леко треперя. Точно, значи, помагах там на едни авери с плажно заведение да прелеят евтин алкохол в бутилки от скъп, когато онзи, на когото не споменаваме името, внезапно се появи с шайката си проверяващи. И като се почна - касов бон бия ли за царевицата? Братчето ми, викам му, къде с тия мазни ръце да пипам машинката да я развалям... и бам - земи тая глоба! Разрешения, работно време, свидетелство за съдимост, там това, дето го нямам от инспекцията по храните... Казвам ви, само от мене тия напълниха хазната! Единствено, че съм грозен не ме глобиха! И, питам ви, как да работи човек нормално в такава враждебна среда, как? На колегите им иззеха колоните, че с музиката пречели на хората да почиват... те, хората, все едно са дошли на почивка да почиват! Като искаш да ти е тихо, ходи на планина!

Но както и да е, сезонът приключи за мене, ей ме, седя в ареста вече втори ден, натровили се някакви малчугани от царевицата, че била стара... като е стара, що я ядат, малоумни ли са? Те ония, братче, изнесоха държавата, обаче аз кисна в ареста! Ей затова няма да се оправим, ей затова!