|
| Хигиенните навици на западните обитатели на континента ни се променят - бавно и постепенно - чак от втората половина на XVII в. насетне. Вляво: изхвърлянето на нощните гърнета направо на улицата върху главите на нещастните минувачи е криминализирано с появата на правния сборник Praxis rerum criminalium на фламандеца Йоост де Дамхуде (1507 - 1581), отпечатан в Льовен през 1554 г. В него разделът De damno per ejecta (с. 498-с. 500) е онагледен с гравюра върху дърво (вж. вляво) на с. 499, представяща в натуралистични подробности това, което залива изневиделица преминаващите по тесните градски улици; Баварска държавна библиотека-Мюнхен. В средата: От началото на XVIII в. - макар да съществуват податки и за по-ранно споменаване в изворите - нощните гърнета на изисканите дами (до края на века дами и кавалери все още съществуват) променят формата си за да бъдат използвани навсякъде, където от тях би имало нужда; съвсем нагледно предназначението на овалните преносими дамски "нощни вази" е показано в картината "Безсрамен поглед" на френския художник Франсоа Буше (1703-1770), рисувана през 1742 г. или в самото начало на 60-те години на XVIII в.; маслени бои, платно, дърво; частна колекция. Вдясно: Първите театрални и оперни сгради не се отличават твърде от околните къщи нито по големина, нито по външен изглед. Общинският театър в Амстердам, след откриването му на 26 декември 1637 г. и до първото му преустройство през 1665 г., е дело на архитекта Якоб ван Кампен (1596-1657) - външен (горе) и вътрешен (долу) изглед; в него зрителната зала се състои от три части - подпокривна галерия със седящи места, ложи в два реда и обширно пространство за правостоящи между сцената и ложите (вж. още в Simon Tidworth, Theatres: An Illustrated History// L., 1973// рр. 76-78). |
Макар и твърде отгоре-отгоре - понеже такива са възможностите тук - направихме опит да очертаем поне приблизително състоянието на хигиенните навици на обитателите на западните покрайнини на Европа в предреволюционните времена. Сега нека ни е позволено да представим една хипотеза за промяната в хигиенните навици на Запада; тази промяна е обективно наблюдавана отдавна, но някои съпоставки ни карат да се съмняваме в пълнотата на досегашните обяснения за причините, довели до известно подобряване на санитарното състояние на западните европейски покрайнини. Както трябва да е станало ясно - днес също ще стане дума - не трябва да се очакват цялостни изменения в навиците; следите от средновековните хигиенни обичаи там още могат да се наблюдават.
* * *
Сигурно ще прозвучат неочаквано следващите мисли, но съпоставката на събитията по дати - които подозрително съвпадаха - ни наведоха на мисли за свързаност на положителните промени в хигиенното състояние на Запада и възникването и масовизирането на оперното изкуство. Да, ясно е, че подобна съпоставка звучи стряскащо, но историческите съвпадения никога не са (съвсем) случайни; те имат своята обективна основа.
Накратко, идеята ни се основава на едновременната поява на операта и на началото на началото на процеса на хигиенизиране, документиран в един фламандски правен справочник - Praxis rerum criminalium на Йоост де Дамхуде (вж. Изображението).
През втората половина на XVI в. в масовата музика на Европейския запад (по-долу трябва да стане ясно защо именно масовата, а не "високата" дворцова или религиозна музика ще ни занимава сега) царуват необезпокоявани трубадурите; те живеят трудно, неспирно обикалят западните градове, пеят масови любовни и героични песни, печелят оскъдно, гладуват често - само някои от тях, предимно тези, които са поканени в аристократичните замъци и дворци, водят по-задоволен живот.
Ще установим, че именно втората половина на XVI се размножават неимоверно пътуващите музиканти; някои от тях продължават да се обличат в дрехи, оцветени в особено зелено - назовавано "селадон"* по името на един особено известен средновековен трубадур. Изглежда и заради широкото разпространение на уличните музиканти - те са всъщност първите, които бродят неспирно по улиците на средновековните градове извън тържищата и заработват там (вж. Изображението в първата част на този текст) - става наложително правно да бъде регулирано безконтролното изхвърляне на нощните гърнета от прозорците на домове в средновековните градове на Европейския запад. Изглежда, че всичко се корени във вероятността минувачът да бъде уцелен от нечистотиите - именно уличните музиканти, поради тяхната многобройност - най-често могат да попаднат под "дъжд" от отпадъци; те работят по улиците. Вероятността обикновени минувачи да бъдат засегнати от проблема е в пъти по-малка.
Хигиенните промени обаче съвсем не се изчерпват с изхвърлянето на човешки нечистотии от прозорците на градските домове; това просто е най-набиващото се на очи. Нечистоплътността е къде-къде по-масова; смрадта от екскременти, урина и нечисти тела покрива средновековните градове като плътно покривало. Дворецът "Версай" дори може да бъде определен - на основата на достъпните ни извори - като най-обширният нужник в човешката история; всеки ъгъл в огромната сграда, всеки храст там, всяка полянка, всяка китка уханни цветя крият неприятни "изненади" от изхвърляните непрекъснато и безконтролно нощни гърнета.
От началото на XVII в. известни - много плахи - промени в хигиенния статус на западните градове се споменават в историческите извори. И ето това е най-подозрителното историческо съвпадение; на 6 октомври 1600 г. във флорентинския дворец "Пити" е първото представление на първата същинска опера - "Евридика" на Якопо Пери (1561-1633).
Впрочем, това събитие има няколкодесетилетна история; през 1573 г. отново във Флоренция се създава музикален кръжец - Флорентинската камерата, който има за задача да въздигне съвременното му музикално изкуство до равнището на античната драма; Якопо Пери е активен негов участник в крайния етап от съществуването на кръжеца и именно под влиянието на безконечните разговори сред участниците в сбирките написва първата опера през 1598 г.
Сигурен съм, че още не е станало ясна връзката между средновековната западна смрад и операта; и това ще стане.
"Евридика", разбира се, остава "високо", дворцово изкуство; същинското масовизиране на операта ще настъпи след няколко десетилетия - Клаудио Монтеверди (1567-1643) ще превърне оперното представление в наистина демократично и масово забавление; негова е първата опера - "Орфей" (1607), която ще се радва на безчислена публика. Успехът ще затвърдят по-сетне "Завръщането на Улиса в родината" (1640) и особено "Коронацията на Попея" (1642) - всички те изпълнявани често и в наши дни; освен това между тях композиторът написва няколко мащабни произведения, които не са се запазили до наши дни. И докато "Орфей" все още е писана за двора в Мантуа, то последните му две опери се играят вече в нарочно построени оперни сгради.
През първата половина на XVII в., и около средата на века, във Венеция - която впрочем по това време не е западен град, а е част от Европейския изток; градът е в границите на Охридската архиепископия и тамошните златари изработват на границата на XVII в. и XVIII в. прочутата двулистова корона на Охридските архиепископи на "цяла България" с 260 бирмански рубина, 56 изумруда, 75 бирила, 8 лейкосапфира и 4 граната - се изграждат няколко огромни оперни театъра, всеки от тях с по хиляда места, приблизително. Модата на оперните представления се разпространява бързо и залива Европа. Строят се - особено през втората половина на XVIII в. - безумно количество театри, които трябва да задоволят масовата нужда от едно наистина демократично изкуство.
Развръзката вече наближава; първите оперни театри (вж. и Изображението) не се отличават твърде нито по-размер, нито по външен вид от околните домове. В същото време те побират огромен брой правостоящи зрители; изпълнението на често виртуозните барокови арии, писани предимно за кастрати - и изпълнявани днес от редки гласове като контратенори и контраалти - изисква изключително напрежение на изпълнителите. В условията на всеобщата средновековна смрад, певците биха се давили непрекъснато, особено при обилието на виртуозни арии и дуети.
Ето защо смятаме, че съвпадението на времето на хигиенните промени в западните европейски покрайнини и появата и развитието на операта никак не са случайни. Освен това оперните произведения от Монтеверди насетне - и даже в известен смисъл от Пери - обозначават масовото навлизане на хомофонията, която, сама по себе си, предполага преобладаване на личната изява на певците.
Можете и сами да се убедите в правотата на това предположение. Поканете някой ваш приятел/ка и се опитайте да изпеете - не, не нещо виртуозно, а например** завършека на първо действие на Хенделовата опера "Юлий Цезар в Египет" (1724) дуетът между Корнелия и Секст "Son nata a lagrimar" - в средата на жарко лято в препълнен автобус, водещ към някое от софийските или пловдивските гета***; хващам се на бас, че ще изкарате до първото легато, когато ще започнете да се давите неудържимо в собствените си вътрешни течности.
* * *
Връзката между хигиената и операта не е безусловна; ако попаднете по време на антракт в оная част от Виенската опера, която е предназначена само и единствено за мъже, ще установите с погнуса, че значителна част от посетителите не мият ръцете си преди излизане от това място; средновековните западни хигиенни привички очевидно са достатъчно жилави, за да преживеят до наши дни; и ще бъдат още дълго май.
Така че наистина трябва да се пренебрегва - колкото по-често, толкова по-добре - оня отвратителен западен обичай да се поздравява чрез ръкостискане; никога не съм разбирал смисъла на опипването по ръцете при среща и на раздяла като символ на благоразположение...
____________
*Порцелановите съдове - китайски или сполучливите им сирийски имитации - в този зелен цвят са изумително скъпи през XIV в. и се назовават и днес по името на този средновековен музикант; няколко от тях - особено едно голямо блюдо от археологическото проучване на Двореца на българските царе на Царевец - са в сбирките и на българските музеи.
**Примерът не е съвсем случаен.
*** Такава предполагаема обстановка може да даде бегла представа за миризмите в един късносредновековен театър.
Свързани текстове:
http://www.segabg.com/article.php?id=867269
("Винаги и навсякъде в градовете цари ужасяваща мръсотия")
Следващ текст по темата:
Приказните бани на Европейския изток
!? По същия начин можеше да свърже хигиената в средновековието с потенцията на мъжката видра, и нямаше да е по убедително! Смрад! 
, но все пак подобно съвпадение има и със засилването на контактите на западноевропейците с народи, при които къпането по него време, не е било чак такава рядкост... 
