След като идеята на министерството на образованието, че водещ при прием в първи клас трябва да е адресът на детето, срещна всепомитащия тарикатлък на българския и в частност софийския родител, който е способен и на убийство, за да вкара потомството си в най-доброто според неговите си критерии училище, МОН отвърна с още повече от същото. Въпреки че от тази година най-много точки за прием в първи клас се дават на първокласници, които имат адресна регистрация в непосредствена близост до училището, деца, живеещи срещу 51-во училище в центъра на София, не можаха да се доредят, а родителите им сезираха прокуратурата. Критерият близост до школото не проработи, защото достатъчно родители си смениха адресните регистрации, извадиха си удостоверения, че работят в близост до училището, и получиха заветните точки. Затова за приема догодина най-много точки вече ще се дават на децата, чиито родители имат адресна регистрация от минимум 3 години в близост до съответното училище. Понеже тарикатите няма как да си сменят адреса със задна дата.



Справедливост



От десетилетия за т.нар. най-добри училища в София, Варна и още няколко големи града приемът е хаотичен и несправедлив - редене на няколкодневни опашки, подкупи, връзки, полулегални изпити (основното образование е задължително по конституция и училищата нямат право да организират изпити за прием в първи клас) и белязан от ежегодни скандали. Очевидно министерството на образованието и общините не са в състояние да предоставят сравнимо качество и дупката между елитно училище в центъра на София и квартално в "Люлин" е значителна. И колкото повече деца се съсредоточават в "елитните" училища, толкова по-огромна става тя. От друга страна, от десетилетия има значителна група родители, която за нищо на света не би направила компромис дори с второто по елитност школо и ще мине през трупове, само и само за да пласира наследниците си там, където си е наумила. Труповете, естествено, са на други деца.

В рамките на тези условия - лошо управление на образованието и специфични родителски нагласи, се търси някакво решение, което, ако не да проработи, то поне да ощети по-малко деца. И според МОН засега това е въвеждането на 3-годишната уседналост. Основният мотив е, че детето на 6-7 години трябва да ходи на училище там, където живее, а не да пътува през половината град два пъти дневно. И че, естествено, това ще въведе повече ред при приема.



"За"



Безспорно най-добре е децата в началните класове да ходят в най-близкото училище. Да ходят буквално - пеша, а не да стават всяка сутрин в 5 часа, за да ги возят до другия край на града; вместо да висят в задръствания, да имат повече време за игра; да имат собствена среда от връстници в квартала, с които са заедно и на училище.

Ако всички деца посещават кварталните си училища, а не децата първа ръка да ходят в училища първа ръка, а децата втора ръка - при циганите, това ще повлияе положително и на самите училища и ще ги направи по-добри. Възпитанието и дори образованието не са ексклузивна държавна или общинска грижа. Наред с учебните програми, финансирането и добрите учители едно училище е добро и качествено, ако учениците и родителите им искат да е такова. Родителите вече имат възможност да участват в управлението на училищата - с обществените съвети и с училищните настоятелства, да участват в разходването на бюджета и във въвеждането на правила. Вместо 10 000 родители да се опитват да вкарат децата си в 300 "елитни" места, могат да пренасочат енергията и усилията си към вдигане на нивото на кварталните школа.



"Против"



Въвеждането на цели 3 години уседналост обаче е крайно несправедливо за хора, които наистина са се преместили в района на дадено училище по-късно. Все пак живеем в 2017 година и хората са мобилни, включително има родители, които биха сменили жилището си именно за да са в района на избраното от тях школо. Ако първокласникът живее на даден адрес от 2, а не от 3 години, той ще получи по-малко точки при класирането и ако е в район на силно желано училище, може да няма шанс да влезе. Така ще се опорочи основната идея на МОН децата да учат там, където живеят. Нещо повече - подобни казуси вероятно ще стигнат до административните съдилища и не е немислимо съдът да отмени условието за 3-годишната уседналост, тъй като за тази група деца то е дискриминационно. И така вместо в предвидим коловоз приемът в първи клас ще изскочи в хаотичната крива на ежегодна смяна на правилата, която само пречи на деца, родители и училища.

Както и във всяка друга област на живота у нас вдигането на летвата за прием в елитните паралелки чисто и просто ще вдигне мизата за амбициозните родители. Има достатъчно хора, които ще платят стабилен подкуп и ще използват всяка една връзка, до която могат да се докопат, за да вкарат детето си в избраното училище. Няма правила, които биха ги спрели и общото изискване на МОН към общините техните училища да не въвеждат "дискриминационни критерии" за прием, когато кандидатите са повече от местата, няма да свърши работа. Под дискриминационни критерии се имат предвид основно допълнителните точки, които традиционно се дават на деца, чиито роднини работят в общината или в сферата на образованието. Засега обаче забраната не е за изрично посочени критерии и не се знае какви двойни стандарти биха могли да измислят директорите. Които ги ползват, когато се обади депутат или зам.-министър, за да поиска място за детето на чистачката си. Обикновено не му отказват, тъй като искат да продължат да са директори. Така че пак ще има двоен стандарт и ще е така, докато директори на училища се назначават и уволняват по политически причини.

При така създадените условия за прием има още една несправедливост - изискванията за това къде детето е било на задължителната предучилищна подготовка. Доста училища нямат възможност да приемат в собствени предучилищни групи и за такива се смята последната група в детската градина. Училищата начисляват точки на кандидатите първокласници, които са били в последна група от посочени от школото детски градини. Само че изборът в коя градина да запише родителят детето си не е негов, а често на случайността. Тъй като местата в София не достигат, хиляди деца ходят не в най-близката градина, а в тази, в която са ги приели, и отново са в неравнопоставено положение спрямо другите.

Освен това има немалка категория родители, чиито претенции не са за Еврейското училище на пъпа на София, а просто за нормално. Те искат детето им да учи в квартала си, но не в училището, което им се пада по стечение на обстоятелствата, защото това е най-лошото училище в района, с цигани и по-големи ученици, които се наливат с бира в двора, с най-лошите резултати от външното оценяване. Много е трудно да убедиш такива хора, че със съвместни усилия ще оттласнат това школо от дъното и че трябва да спазват правилата за общото благо и по-доброто бъдеще на образованието. Те се виждат принудени да приложат всеки трик, който им е известен, за да спасят детето си от декласиране още в първи клас.



Решения



Няма универсално решение, което да може да удовлетвори всички още от следващата учебна година. Лесно е да се каже, че министерството на образованието трябва да направи така, че всички училища да предлагат едно и също качество на обучението, и това ще реши проблема. Министерството може да направи много, но това важи и за общините, които са собственици на повечето училища, и за родителите, които често истеризират повече от необходимото. Самият министър Красимир Вълчев посочи още едно конкретно решение - приемът в училище да става подобно на електронната система за яслите и градините на Столичната община. При нея предимство дава жителство в квартала, а не в по-строго определен район, родителят лесно може да сменя желанията си онлайн според това къде има места, а доста деца попадат в дадена градина след томбола, която се тегли при кандидати с равни точки. Нелош вариант, но оставен на заден план поради липса на време и пари за въвеждането му. В зависимост от реакцията на родителите на последните предложени правила може да се стигне и дотам.