|
| *** |
- На тази държава - казва той, - трябва водач, но да бъде куражлия човек. Да излезе и да не крие истината от народа. Народе, да каже, сега имаме проблеми и ще имаме още, но трябва да стиснем зъби и да вървим напред
- А! - викам му. - Ние сме на този хал, щото я бутаме ден за ден. Няма перспектива, няма краен срок. Всичко е една голяма супа.
Той продължава:
- Планирането е много важно. Някой да стане и да каже сроковете - как и къде ще приключи теглото и кога започва щастието. Време е държавата да бъде поведена от разумни и образовани хора. Които знаят какво искат и какво могат.
Оставям настрана вестника, по който драсках бележките си, а той се разпалва все повече.
-Да, да - трябва ви водач, който може да говори пред хората. Който може да обяснява просто и ясно нещата на народа, така че и най-големият иръпшън да схване смисъла, че после да си легне спокоен и доволен в леглото. Къде е ключът към човешкото щастие? В това нещата да са прости и ясни. Конкретни и обяснени. Да няма недомлъвки и ритане по кокалчетата. Да няма лъжа и измама. Да няма черно и криво.
Замислих се.
- Виж, драги, страх ме е, че имаме такъв човек.
- Сериозно! Става ли?
- Има такъв човек - продължих аз, - който може всичко. Дялан камък! Разбира от всичко, може всичко и обещава всичко! Но той вече е зает!
- Сериозно! С какво е зает? По-важно от управлението на държавата няма!
- Той не го знае това. Зает е и няма да откликне на нашите желания. Иначе той е единственият, който може да обясни просто и ясно как един язовир е басейн. Или как една държавна граница може да се пази сама от набези и преминавания, стига това да е нашето голямо желание. Той може да скицира на салфетка газов хъб!
- Това - вика той - ми стои много познато.
- Разбира се, че ти е познато - съгласявам се, - но когато не гледаш нашата родна телевизия, нищо не знаеш за реалния живот. През цялото време говорим само за един-единствен човек и това е нашият министър-председател.
- Аааа...
- Аха! Той е ходеща енциклопедия, крачещ гений, разбирач от всичко. Той знае най-много за овцевъдството и археологията, разбира от астрономия и медицина, не подминава младежта, знае какво да каже на старите. Под път и над път обещава наказание и справедливост, щастие и рози. Направо дялан камък! Където и да го сложиш - той взима думата и води хорото. Това е, братче, този човек.
Приятелят ми се замисля за кратко и после пита:
- Добре, а защо такъв човек не седне да управлява държавата. Да я изведе към бъднините светли и хората най-после да са щастливи, а?
Най-честно му отговорих:
- Гледай сега! Може би защото той харчи много време в опита да е всичко навсякъде! На всяка сватба жених, на всяко погребение - поп. Няма спирачки. Не знам! Представа нямам защо министър-председателят не управлява държавата.
- Сигурен си - пита приятелят ми, - че наистина е дялан камък, така ли? Не е някакво менте!
- Какво говориш! Дялан отвсякъде, направо паве!
- Нищо не разбирам! - признава приятелят ми. - Хем става, хем не може, хем е премиер, хем не управлява. Ама никак не го разбирам. Е, все пак аз от години не съм тука.
- Споко! - викам му. - Хич и не чакам на тебе. Аз тука живея и не го разбирам, че ти ли! А вече и не искам. Един живот е, все някак ще го избутаме!
