"Бързи крака и бавни бекхенди - това беше вълшебният микс, който проектира успеха на Григор Димитров срещу Ник Кириос в битката за титлата в Синсинати. Димитров не позволи на Кириос да се разгърне и преследваше всеки един удар на австралиеца".

Това твърди тенис анализаторът Крейг О`Шонъси на официалния сайт на ATP в материал, озаглавен: "За най-голямата си титла Димитров реализира най-добрия игрови план". Според специалиста Григор е показал невероятна работа с краката и скорост в защита, с отлична игра от основната линия, като е успявал да върне поне още една топка в полето на съперника. Това е имало отличен ефект върху Кириос, който не е успял да предложи отговор на своя бърз противник, особено когато разиграването е по-дълго.

"Имаше 16 разигравания от поне 10 удара, а Григор спечели невероятните 15 от тях. Кириос имаше предимство в "бързите" разигравания с 38:34, когато са осъществени до 4 удара. Но Димитров спечели 33 срещу 14 разигравания, при повече от пет удара. Петата топка, попаднала в полето, беше линията в пясъка, която разделяше категорично фаворита за спечелването на точката от неговия съперник. Това беше мач, в който просто не виждаш как Кириос ще удари топка, която Димитров да не може да догони", обяснява още О`Шонъси.

Според него основното защитно оръжие на Димитров е бил сеченият бекхенд, който е оставял по-малко възможна мощ за австралиеца при опит да върне топката в полето на Григор. При победата на българина над Фелисиано Лопес във II кръг средната скорост на топката след ударите на Григор е била 122 км/ч, но срещу Кириос тя е паднала до 106 км/ч, а австралиецът просто е нямало "с какво да работи".

Веднага след като точката се развие от сервиса и ретура, Димитров е опитвал да се настрои на форхенд срещу бекхенда на Кириос. Австралиецът допусна 12 грешки от бекхенд, 8 от тях са след форхенд на българина.

"Ясният дефанзивен план на Димитров проработи перфектно срещу Кириос. Българинът покриваше целия корт със скоростта си и принуждаваше съперника да прави екстра удари, като просто удря ниско и бавно, далеч от опасната зона. Това беше много умна стратегия", завършва анализът.