"Барселооона" - пее по радиото изумителният дует Кабайе-Меркюри, и мисля за терористите, които сгазиха деца и нищо неподозиращи минувачи по улиците на този знаменит град. Един от престъпните и объркани младежи бе охарактеризиран от познавали го като "стеснителен"...

Та слушам песента и мисля. Този нов тип тероризъм е такъв, че се налага да го мислим, ако не искаме само да вдигаме ръце примирително: "имало да стане, станало...". Меркюри, ако се не лъжа, е от персийски произход и емигрантско семейство във Великобритания. Това не попречи на кралицата да отрупа "Куийн" с почести, а на Меркюри - да се изяви и като един от най-великите изпълнители в новата музикална култура. Не му попречи и на разюздания сексуален живот, и на нетрадиционната ориентация, и на мъчителната ранна смърт -



това са част от свободите и негативите



на съвременната демокрация и цивилизация. Меркюри им принадлежеше - и се гмурна в нея като безразсъден плувец в море с акули. А момчетата терористи не й принадлежат. "Стеснителният", газил хора с кола, очевидно не иска тази цивилизация, иска друга. Терорът в Барселона, както и всеки терор, е начин на война. Терорът по принцип е война - но война, при която страните са абсолютно неравностойни като военни параметри. До терор прибягват тези, които искат победа и устройство по тяхному, искат своя власт, но нямат ни оръжие, ни организация, ни армия, за да воюват с врага си лице в лице.

Парадоксът е, че досега в историята терорът никога не е бил толкова нелеп - като средство и избор на цели. Всяко що-годе разумно човешко общество знае, че да се води война си струва тогава, когато имаш шанс да победиш. Или когато нямаш шанс да победиш, но си изправен до стената. А терористите, претендиращи, че правят терор в името на Аллах, нямат шанс за военна победа. Не можем да приемем и че са поставени до стената, ако целта им е чисто конфесионална, както прокламират. Никой не им пречи да молят Аллаха за каквото и да било и да си разпъват килимчетата където пожелаят.

Тогава защо убиват случайни и невинни хора из големите градове? Очевидно има нещо друго.

Терористите в исторически план винаги са искали да убият някого конкретно - престолонаследника на императора, когото смятат за потисник например, или да взривят цяло правителство, както у нас през 1925-а в "Света Неделя", или да унищожават представители на някакъв етнос, някаква религия, някаква класа... Конкретна все пак цел. Терористите днес нападат



обикновени жители на Земята,



чиято основна характеристика е, че живеят тук и сега, че са съвременници. При това, обърнете внимание - с извинение и неудобство го казвам, но съм длъжен да го кажа. Обърнете внимание върху убийствената, регресираща неефективност на войната им. Те лично или идолите и наставниците им не са изобретили, нито са в състояние да измислят ефективно и високотехнологично оръжие. Не са в състояние да конструират изтребител, не са в състояние да произведат танк, не са в състояние дори да овладеят производството на качествени двигатели с вътрешно горене, камо ли да изобретят нови такива...Те пратиха индоктринираните си "воини" да научат как се управлява самолет, но сега и това им стана недостъпно. Трудно им е, непосилно дори - да ме прости Господ за сравнението, но им е трудно да заприличат на друг чудовищен доктринер и практикант на тероризма - на тип като Брайвик, който поне беше се готвил две години и беше успял да конструира мощна бомба от изкуствени торове...Тоест те имат затруднения да се организират ефективно - така че не могат да застрашат властта в страните, които мразят. Но могат лесното - да качат автомобил, да развъртят волана и да премажат няколко случайни пешеходци по улицата...

Повечето от тези момчета са "стеснителни", но са напътствани от някой, който ги е приласкал в тоя инак толкова чужд тям свят. Свят, в който младите девойки се разхождат полуголи по улиците, но не ги забелязват; погледът им минава през тях като през празно място; свят, в който във всяко ресторантче нафукани и надменни типове



ядат свинско на поразия и пият алкохол;



свят, в който учителки с непокрити глави изискват от тях сложни неща и се държат, все едно са им началници, пък Пророка е рекъл - жената трябва да се подчинява на мъжа...

Ставало е дума нееднократно, че светът не се развива равномерно. И днес някои племена живеят още в каменната ера, други още се катерят из тропическите гори...Трети с главите си са в Средновековието. Може да са сред нас телесно, като тия, които изрисуваха Видинската синагога, но мечтаят за друг свят, за други обичаи, за друго поведение, за други авторитети. На тях не им трябват компютри, не им трябват ракети, не им трябва да знаят, че Земята се върти. То дори им вреди. Нека си представим, че с машина на времето пуснат между нас случайна човешка извадка, взета не от Мека, а от средновековна Испания примерно. От времената, в които бдителни испанци са следели кой не яде свинско между уж покръстените евреи, и са го донасяли на Инквизицията, за да му строшат кокалите.

Е, такива хора биха ли се усетили щастливи тук и сега, като всичко е толкова различно? Толкова уж лъскаво, но непознато, не свое. И как да живееш в тия нови реалности, щом ловките в тях те гледат като пълен глупак, а те мързи да учиш всичко това?

В съвременния ислямски тероризъм ислямът е малко. Основното е Средновековието. То иска реванш, то иска да се върне. Това е нелепо и невъзможно, но кърваво.