В баналност се е превърнало да казваме, че през лятото няма истински новини и затова често трябва да измисляме такива, да инвестираме във всяка дреболия конспиративното си въображение и общо взето да правим от информационната муха политически слон. Друга баналност е да оправдаваме тази си склонност с вездесъщото обяснение за "летните жеги", щедро подтикващи ни към разнообразни глупости.

В новото издание на сериала "Цанков камък" сякаш има и от двете. След седмица плавно покачване на напрежението някакви хора твърдят, че в резултат на всичко в България ще бъде въведено извънредно положение. А много народ на свой ред заговори какви щети нанасят "летните жеги" върху мисленето и поведението на правителство, медии и опозиция.

Трудно е да преценим какво точно се е мътило в главите на пиари и ченгета (защото в казуса грубо личат и нескопосан пиар, и ченгеджийско интригантство), но видимата страна на нещата засега ни се представя по следния начин. Политическият сезон за ГЕРБ не завърши по най-оптимистичния начин. Всичките им хвалебствени самоотчети, оди за вечната българо-македонска дружба и почти готови управленски програми затънаха в скандали за добричките суджуци и пернишката детска градина.



Опити за избиване на топката в тъч



посредством обвинения към опозиционни депутати, че купуват гласове, изненадващо не взеха връх в публичното говорене. Сезонът завърши и очакванията сочеха един по-кротък август, по време на който всички ще събират сили и идеи за есенни сблъсъци. Само че левицата не замина колективно на почивка, а продължи почти всекидневно да атакува властта. Един след друг се заредиха проектозакони, искания по конкретни случаи, алтернативни бюджети, дискусии по антикорупционния орган, обвинения срещу ГЕРБ в различни прегрешения. Поставени в кръгова отбрана, от ГЕРБ трябваше да измислят нещо. Дали го измислиха сами, или им го подсказаха, историята мълчи, но накрая се спряха на най-питомното - колко е лоша тройната коалиция. Тройната коалиция излезе лоша този път заради хидровъзела "Цанков камък", обвит в много неприятна слава, но също и заподозрян, че има пукната чашка. Кампанията протече по каналния ред. Първо едни медии изнесоха едни информации за чашката и съпътстващите я проблеми, после едни депутати заговориха как ще дадат съоръжението на прокуратурата, сетне други депутати изпълниха въпросния граждански дълг. Дотук добре.

Хубавото на тройната коалиция е, че става за боксова круша. Отдавна не съществува, ангажираните в нея партии днес не битуват заедно, позволява да й се вмени вина за всичко без особени рискове. Коалицията обаче се гради не от камъни, а от хора. Един от тези хора е Ахмед Доган. И както може да се очаква, припомниха хидроинженерното минало на Доган и консултантската му отзивчивост не за нещо друго, а именно за "Цанков камък". Бързо се намери кой да пресметне, че



прокурорският ентусиазъм на управляващите



е насочен срещу Доган. Издириха и други признаци, че баш почетният председател на ДПС е на мушката. Прекрасно, само че от известно време насам медии и коментатори настояват как Борисов и Пеевски обикновено действат в синхрон. Получава се какво - Пеевски заедно с ГЕРБ работил срещу Доган. Оттук до слуховете за арест на Доган и извънредно положение в цялата страна крачката беше само една. Паралелно на този сюжет БСП и Корнелия Нинова реагираха крайно остро и даже тръгнаха да сезират австрийския посланик. Ако идеята с "Цанков камък" е била лятна дъвка за спасяване на имиджа, изведнъж заплаши да натежи като камък на шията, който не е ясно къде може да те завлече.

И ето че Бойко Борисов даде заден. На него често му се случва да прави обратни завои или да дърпа колата назад, макар че го практикува с гръмки обвинения срещу всички на тоя свят: "не аз сбърках, а вие сте много зле". На правителственото заседание от 16 август не липсваха традиционните оплаквания как десетилетия трябвало да оправя мизериите на тройната коалиция, засегната бе и опорната точка как БСП и ДПС подготвят бъдещото си управление с подмолни ходове срещу чистата и свята партия ГЕРБ. Но изказването бе усукано, на места объркано, умерено и доста оправдателно.



Всичко било фалшива новина



Борисов нищо лошо не мислел и не искал да каже и направи, просто видял във вестника (!) празния язовир и помолил да проверят защо е така, след като толкова пари са изтекли там. Целият заговор срещу премиера имал цел: да представи опозицията като добра, а на него да му "пришият" Пеевски. Той и друг път е възразявал на подобни внушения. Нека не забравяме как преди година и половина в Лондон го бяха запитали за образа, който вижда в огледалото. Всичката енергия на Борисов в правителствената му реч бе концентрирана в една неизречена докрай посока: "не се занимавайте с мен". Ахмед Доган в своя коментар го бе изразил гласно, но по повод на себе си: "не се занимавайте с мен".

Създава се впечатлението, че с Цанковия балон всички активни участници са се подхлъзнали сериозно, или което е по-вероятно - са били подхлъзнати, и сега ще се помъчат да минимизират проблема. На Борисов в третия му мандат скандалите не са добре дошли, макар да ги получава с дузини. Той се е отдал повече от всякога на международна политика, която леко го дистанцира от случващото се на заден план. Пък и амбицията му да балансира изисква да бъде в прекрасни отношения с всички. Все по-трудно му се удава, защото претенциите и вътре в страната, и навън нарастват главоломно, ресурсът му не е безкраен, а стремежът да не изглежда обвързан с никого вече не го улеснява, а му връзва ръцете. В настоящия случай за чашката на "Цанков камък".