Преди пет години специализираните съд и прокуратура заработиха в опит държавата да се справи с организираната престъпност. Идеята бе да се обособят структури, които да се занимават само с определен тип престъпления и да го правят бързо. И макар че още от самото начало от прокуратурата се оплакваха, че правомощията им са твърде разширени и трябва да се занимават с всякакви случаи, няколко години по-късно се случи точно обратното - вместо да се стеснят, правомощията се разшириха. Сега властта реши, че в спецсъда трябва да се прехвърлят и делата за корупция по високите етажи на властта. И тъй като борбата с корупцията е най-актуалното предизборно обещание на всяка партия, се очаква пак от тези институции да се справят с нея или поне да я сведат до поносими нива. Така правителството би могло да се избави от ежегодните критики на Европейската комисия, които се появяват във всеки мониторингов доклад, а и да настоява за отпадането на механизма за наблюдение. Това се прави и в момента, но комисията остава глуха за българските искания.

Едновременно с това обаче настоящето на спесъда по никакъв начин не подсказва,



че е строг при наказването на организирани престъпни групи



Няма и никаква индикация, че това ще се промени в бъдеще. Т.е. делата за корупция, ако изобщо ги има, вероятно ще приключват като тези срещу организираните престъпни групи в момента.

Най-използваният метод за приключване на делата в спецсъда е споразумението, показва справката в публикуваните дела. Заедно с него вървят масово и условните наказания. Именно в тези крайни актове на съда може да се види доколко справянето с определени престъпления като контрабанда и каналджийство са приоритет на държавата. Това е декларирано нееднократно от всякакви облечени във власт хора, но в съдебната зала нещата изглеждат по съвсем различен начин. По този начин спецсъдът успява да отчете и свършени дела, и кратки срокове. По сходен начин стои въпросът и със специализираната прокуратура. Тя също участва активно в споразуменията - дава съгласие и предлага на съда да ги одобри.

Това е формулата, по която се стига до следните решения - например дело срещу организирана престъпна група за трафик на хора с цел проституция от трима души. Те се признават за виновни и получават следните условни присъди - 3 години и 1 година. Други трима души, отново в престъпна група, но този път за контрабанда на цигари. Полицията арестува един от тях със склад и товарен автомобил с незаконни цигари и тютюн. Открити са над 64 хил. кутии цигари и близо 50 хил. пакета тютюн на разфасовки от по 40 грама. Стойността на намереното е над 1 млн. лв., а дължимият акциз - близо 500 хил. лв. Един от обвиняемите получава 8 месеца условно, вторият е наказан с 6-месеца пробация, а третият отново условно. Преди около месец друг участник в организирана престъпна група за контрабанда на цигари отново се е разминал леко - три години условно с пет години изпитателен срок. Естествено, след споразумение. Преди това е установено, че през януари е държал петстотин кутии цигари, а в средата на август - 1000 кутии. За условно осъдения остават и съдебните разноски от 294 лв. Още един член на организирана престъпна група се е споразумял с държавното обвинение в началото на месеца. Според делото той е участвал в престъпна група с още четирима души. Установено е, че те са държали общо 456 хил. кутии цигари, за които е трябвало да се плати над 1,4 млн. лв. акциз. Наказанието - три години условно, пет години изпитателен срок.

Не по-строго се отнася съдът и към организираните престъпни групи,



които се занимават с каналджийство.

По едно такова дело са обвинени шестима души. Един от тях е сириец. Има и таксиметров шофьор, вероятно отговорник по транспортиране на чужденците. Според прокуратурата групата е действала няколко месеца - от април до ноември 2014 г. Всички се признават за виновни и получават условни присъди. Ръководителката - три години, а останалите - по една година. По подобен начин приключва и друго дело за каналджийство. Друга престъпна група каналджии, трима българи и един афганистанец, също е наказана с условни присъди. Те са действали няколко месеца - от септември 2015 г. до февруари 2016 г. Други двама участници в група за каналджийство също се отървават с леки наказания. В случая те не успяват да преведат голяма група сирийци и иракчани през р.Тимок към Сърбия само защото реката била придошла. Наказанията са пробация и условна присъда.

Същият е изходът и от дело срещу организирана престъпна група за трафик на хора с цел просия. От материалите категорично са установени 8 случая, в които хора са трафикирани в Швеция, за да бъдат просяци. Това са случва за около шест месеца през 2014 г. И тримата обвиняеми си признават вината. Решението на съда е следното - 3 години условно с пет години изпитателен срок. А един от групата има дори предишно осъждане. В случая поне е наложена и глоба - по 10 хил. лв. за всеки един.

Контрабандата на цигари и каналджийството не са единствените престъпления, които се наказват условно. Спецсъдът е произнесъл такава присъда и по един случай на трафик на хора,



но с по-особена цел - продажба на бебета в Гърция



Обвиняеми по това дело са мъж и жена от Карнобат. Прокуратурата е установила, че за година и половина двамата са организирали прехвърлянето на три бременни жени в Гърция с цел бебетата им да бъдат продадени там. Родилките са от Ямбол и Сунгурларе. Според материалите по делото две от тях са получили 6 хил. лв., а третата - 7 хил. лв., за да се откажат от новородените си деца. И трите са закарани до Гърция от двамата обвиняеми, преминали са през ГКП - Кулата, установяват разследващите. Това се е случило през октомври 2009 г., през февруари и ноември 2010 г. Двамата се признават за виновни. Получават по три години условно с пет години изпитателен срок и по 7 хил. лв. глоба. За тях остават и разноските по делото - 64.80 лв.

Масовото одобряване на споразумения не значи, че в спецсъда изобщо не се издават присъди. Такива има, но е факт, че споразуменията са предпочитан инструмент за решаване на делата. Така е по-лесно за всички. Съдът и прокуратурата могат да отчетат работа, а призналите вина обвиняеми да се отърват с леки наказания. В края обаче няма и следа от решимостта на държавата да се справи с тези престъпления.

Това не е единственият проблем на спецсъда, но е сред най-съществените, защото в крайна сметка най-важна е присъдата. Това бе посочено и в доклад на Върховния касационен съд в края на миналата година. "Одобряваните обаче от решаващия съд споразумения с наложени санкции - пробация и лишаване от свобода за срок от 6 месеца до 3 години, с приложение на института на условното осъждане за тежки престъпления, внушават безнаказаност. Освен това прави впечатление, че по някои дела определеното на подсъдимите наказание, освен че е силно занижено, е и в размер на изтърпяното до този момент като мярка за неотклонение задържане под стража и/или домашен арест, което сочи за безкритичност от страна на съда при одобряването на такива споразумения и незачитане на принципите за определяне на наказанието", записаха в доклада си върховните съдии. Другата им констатация бе, че моделът на спецправосъдието е изначално сбъркан. "Зададената от законодателя предметна компетентност на специализирания наказателен съд е непрецизна и произволна, определена при пълна липса на концептуалност и визия", пишеше в доклада.